— Той сбърчи нос. — Трябваше да разпозная гнусната ти миризма. — Подуши въздуха. — Още ли е мента, или си я сменил с нещо по-подходящо?
И двамата близнаци автоматично подушиха въздуха, но не усетиха нищо.
— Още е мента — каза меко Алхимика.
— Виждам, че се познавате — обади се Джош.
— Срещали сме се през годините — съгласи се Никола. Погледна към царя. — Пернел ти праща поздрави.
Светлината на уличните лампи се стичаше като вода по лицето на Гилгамеш, когато се обърна да погледне близнаците.
— Знаех си, че и вас съм ви срещал по-рано — тросна се той.
— Никога през живота си не сме те виждали — каза искрено Джош.
— Честно, не сме — съгласи се Софи.
По лицето на безсмъртния премина израз на объркване; после той поклати глава.
— Не, лъжете. Вие сте американци. Виждали сме се и преди. С всички ви. — Той ги посочи поред. — Вие двамата бяхте със семейство Фламел. Тогава се опитахте да ме убиете.
— Не бяха тези близнаци — каза тихо Никола. — И не сме се опитвали да те убием. Опитвахме се да те спасим.
— Може пък да не искам да ме спасяват — рече свадливо Гилгамеш. Наведе глава, така че косата му падна над челото и покри очите му. После надникна изпод нея към близнаците. — Злато и сребро, а?
Двамата кимнаха.
— Легендарните близнаци?
— Така казват. — Джош се усмихна. Хвърли кос поглед към сестра си и тя му кимна; знаеше какво се готви да попита. Докато Джош говореше, тя насочи вниманието си към Алхимика, следейки за реакцията му, но лицето му представляваше безизразна маска, а минаващите светлини му придаваха мрачен и грозен вид. Брат й се приведе към Гилгамеш. — Помниш ли кога се срещна с другите американски близнаци?
— Разбира се. — Царят се намръщи. — Беше едва миналия месец… — Гласът му се провлачи и заглъхна. Когато заговори пак, в гласа му имаше нотка на ужасна загуба. — Не. Не беше миналия месец, нито миналата година, нито дори миналото десетилетие. Беше… — Взорът му се зарея и той се обърна да погледне към Алхимика. — Кога беше?
И двамата близнаци се обърнаха към Фламел.
— През 1945-а — каза той кратко.
— И беше в Америка, нали? — попита Гилгамеш. — Кажи ми, че е било в Америка.
— Беше в Ню Мексико50.
Царят плесна с ръце.
— Поне за това бях прав. Какво стана с последната двойка? — попита той изведнъж Фламел.
Алхимика запази мълчание.
— Мисля, че ние също бихме искали да чуем отговора — каза студено Софи и очите й проблеснаха в сребърно. — Знаем, че е имало и други близнаци.
— Много други близнаци — добави Джош.
— Какво се случи с тях? — настоя Софи. Някъде в дълбините на съзнанието си имаше чувството, че вече знае отговора, но искаше да чуе как Фламел го изрича на глас.
— В миналото е имало и други близнаци — призна накрая Никола. — Но те не бяха правилните.
— И всички са умрели! — каза Джош, а гласът му потрепваше от гняв. Купето се изпълни с мирис на портокали, но ароматът бе кисел и горчив.
— Не, не всички — тросна се Фламел. — Някои наистина умряха, но други живяха до дълбока старост. Включително последните двама.
— А какво стана с онези, които не оцеляха? — попита бързо Софи.
— Някои пострадаха в процеса на пробуждането.
— „Пострадаха“? — Тя се хвана за думата, решена да не му позволи да се измъкне.
Алхимика въздъхна.
— Всеки може да бъде пробуден. Но няма двама души, които да реагират по един и същи начин на процеса. Някои не са достатъчно силни, за да се справят с прилива от усещания. Някои изпадат в кома, други остават потънали в блянове и неспособни да се справят с истинския свят, или пък личностите им се раздвояват и те прекарват остатъка от живота си в лудница.
Софи се разтрепери. Направо физически й прилошаваше от това, което говореше Фламел. Дори начинът, по който го съобщаваше — студено, безчувствено, — я плашеше. Сега вече разбираше, че страховете на Джош са били оправдани: Алхимика не заслужаваше доверие. Когато Никола Фламел ги бе завел при Хеката, за да бъдат пробудени, той напълно бе съзнавал ужасните последствия от един неуспех. Но въпреки това искаше да го направят.
Джош се плъзна по седалката по-близо до сестра си и я прегърна. Не можеше да продума. Знаеше, че съвсем малко му остава да удари Алхимика.
— Колко други комплекта близнаци е имало, Фламел? — попита Гилгамеш. — Ти си живял на този свят повече от шестстотин и седемдесет години. По един комплект на век ли бяха? По два? По три? Колко живота си унищожил, в опитите си да откриеш легендарните близнаци?
— Твърде много — прошепна Алхимика. Отдръпна се назад в сенките и светлината на уличните лампи обагри очите му в сернисто жълто. — Забравил съм лицето на баща си и звука на майчиния си глас, но помня името и лицето на всеки близнак и не минава дори ден, без да мисля за тях и да съжалявам за загубата им. — А после ръката, държаща ножа, посочи от сумрака към Софи и Джош. — Но всяка грешка, която съм допускал, всяко неуспешно пробуждане постепенно и неумолимо ме водеха към тези тук, истинските близнаци от легендата. И този път нямам никакви съмнения. — Гласът му се извиси, стана груб и дрезгав. — А ако са обучени в стихийните магии, ще могат да ни помогнат да се изправим срещу Тъмните древни. Ще дадат на този свят шанс за оцеляване в наближаващата битка. Така че всичката смърт и погубени животи не са били напразни. — Той се приведе напред от сенките и се втренчи в Гилгамеш. — Ще ги обучиш ли? Ще им помогнеш ли да се борят срещу Тъмните древни? Ще им предадеш ли Водната магия?