Софи поклати глава.
— Не разбирам.
Най-сетне бяха стигнали до църквата. Никола изкачи две стъпала и се огледа нагоре-надолу по улицата, проучвайки набързо минувачите, а после изви глава да погледне към Риджънтс парк, преди отново да се обърне към близнаците.
— Това е като разликата между гледането на една игра и играенето й. Когато се срещна със Сен Жермен — добави той, — ти веднага разбра какво знае Вещицата за него, нали?
Софи кимна. За миг бе узнала, че Вещицата от Ендор нито харесваше графа, нито му се доверяваше.
— Помисли сега пак за Сен Жермен — предложи Алхимика.
Тя погледна към брат си, който сви рамене. Очите му не се виждаха зад тъмните очила. Софи обърна дясната си китка. От вътрешната й страна имаше златно кръгче с червена точка в центъра. Сен Жермен й бе поставил безболезнено тази татуировка, когато я учеше на Огнена магия. Като се замисли за Сен Жермен, в главата й нахлуха спомени: ярки и наситени физически спомени. Софи затвори очи и мигновено се пренесе в друго време и на друго място.
Лондон, 1740-а.
Тя стоеше в огромна бална зала и носеше рокля, която бе толкова тежка, че сякаш я притискаше към земята. Беше смайващо неудобна, навсякъде се впиваше в нея, притискаше я, стягаше я и й пречеше. Въздухът в балната зала миришеше на восък и твърде много парфюми, на препълнени тоалетни, на готвено и немити тела. Около нея се движеше тълпа, но когато тя тръгна напред, хората несъзнателно се отдръпваха пред нея, отваряйки й пътека към един младеж с тъмни дрехи и потресаващо сини очи. Това беше Франсис, граф Сен Жермен. Говореше на руски с един благородник от двора на бебето император Иван VI6. Тя откри, че разбира думите му. Благородникът намекваше, че най-малката дъщеря на Петър Велики, Елисавета, може скоро да вземе властта и че в Санкт Петербург може да се открият бизнес възможности за човек със способностите на Сен Жермен. Графът бавно се обърна да я изгледа. Взе ръката ѝ, поклони се над нея и произнесе на италиански:
— За мен е чест най-после да се запознаем, мадам.
Очите на Софи се отвориха и тя се олюля. Ръката на Джош се стрелна да я улови.
— Какво стана? — попита той.
— Бях там… — прошепна Софи. Поклати бързо глава. — Тоест тук, в Лондон. Преди повече от двеста и петдесет години. Видях всичко. — Тя посегна да стисне ръката му. — Можех да усетя дрехите, които носех, да подуша миризмите в стаята и когато Сен Жермен говореше на руски, аз го разбирах, а после, когато се обърна към мен на италиански, пак го разбирах. Бях там — повтори тя, все още изумена от новите си спомени.
— Спомените на Вещицата от Ендор стават твои — каза Никола. — Нейното знание става твое. Накрая ще знаеш всичко, което знае и тя.
Софи Нюман потрепери. После изведнъж се сети за нещо смущаващо.
— Но какво ще стане с мен? — попита тя. — Вещицата притежава хиляди години спомени и преживявания, а аз имам само петнадесет и половина и даже не ги помня всичките. Може ли нейните спомени да изтикат моите?
Никола премигна. После кимна бавно.
— Не ми е минавало през ума, но да, права си, възможно е — каза той много тихо. — Трябва да направим всичко възможно това да не се случи.
— Защо? — попитаха едновременно близнаците.
Никола слезе от стъпалата и застана до тях.
— Защото ние не сме нищо повече от набор спомени и преживявания. Ако спомените на Вещицата изтикат твоите, тогава ти фактически ще се превърнеш във Вещицата от Ендор.
Джош беше ужасен.
— А какво ще стане със Софи?
— Ако това се случи, вече няма да има Софи. Ще остане само Вещицата.
— Значи тя го е направила нарочно — каза Джош и от гняв гласът му се повиши, привличайки вниманието на група туристи, които снимаха часовника на църквата. Близначката му го сръга и той понижи гласа си до дрезгав шепот. — Ето защо е дала на Софи всичкото си знание! — Никола понечи да поклати глава, но Джош продължи. — След като спомените й завладеят изцяло Софи, тя ще има ново, по-младо тяло, вместо онова старо и сляпо. Не можеш да го отречеш.
Никола затвори уста и се извърна.
— Трябва… трябва да помисля за това — каза той. — Никога не съм чувал за нещо подобно.
— Но не си чувал и Вещицата да е давала цялото си знание на един човек, нали? — попита Джош.
Софи хвана Алхимика за ръката и застана пред него.
— Никола, какво ще правим? — попита тя.
— Нямам представа — призна той с уморена въздишка. В този миг изглеждаше много стар, с дълбоко врязани бръчки по челото и около очите му, покрай носа и между веждите.
— Тогава кой знае? — сопна се тя с нотка на страх в гласа.
— Пернел — каза той, а после закима усърдно. — Моята Пернел ще знае какво да направим. Трябва да те отведем обратно при нея. Тя ще може да ти помогне. Междувременно трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш Софи — върху своята собствена самоличност.
6
Иван VI (1740–1764) е обявен за руски император едва на неколкомесечна възраст. Царуването му не трае дълго, след малко повече от година е свален от трона от Елисавета. — Б.пр.