Струйки черен дим блъвнаха изпод шлема на Древния.
— А, добре — промърмори Дий. — За миг си помислих, че съм те загубил.
Очите проблеснаха в алено в чернотата зад шлема.
— Не мога да бъда убит толкова лесно. — Гласът на Марс представляваше дрезгаво стържене със следа от неопределим акцент.
Дий се изправи и отупа безупречно чистите колене на панталона си.
— Знаеш ли, всеки Древен, когото съм убил, е казвал същото. Но в твоите вени тече кръв. А това, което живее, може да бъде убито. — Той се усмихна едва-едва и показа малките си зъби. — Признавам, че е трудно да бъдеш убит — всъщност почти невъзможно, — но има начин да се направи. Знам това. Правил съм го. Всъщност преди по-малко от седмица убих Хеката.
За миг във вътрешността на шлема засия яркочервена светлина, после помръкна. Прикован от гранит и кост, Марс не можеше да помръдне, но все пак Дий ясно усещаше погледа на Древния върху себе си. Черен дим се виеше от процепа на шлема, а там, където трябваше да са очите на бога, имаше две алени топки, нашарени със сини точици.
— Върна се, за да злорадстваш ли, Магьоснико?
— Нямах такова намерение. — Дий мина зад тройната статуя, като я оглеждаше от всеки ъгъл. — Но след като така или иначе съм тук, мога и да позлорадствам. — Той плъзна ръце по рамото на Древния и усети как собствената му аура заблещука, когато съвсем слаба искрица от енергия пробяга през него. Макар и затворен в обвивка от кост и камък, Древният имаше могъща аура.
— Когато се измъкна оттук — предупреди го Марс, — което несъмнено ще сторя, ти ще бъдеш най-важната ми задача. Още преди да открия местонахождението на Вещицата от Ендор, ще намеря теб и отмъщението ми ще бъде ужасно.
— Уплаши ме — каза Дий с глас, изпълнен със сарказъм. — Вещицата те е държала затворен в камък в продължение на хилядолетия и ти още не си успял да се отървеш от това проклятие. А знаеш, че ако с Вещицата се случи нещо, магията ще умре заедно с нея и ще те остави затворен така навеки. — Магьосника заобиколи и застана пак пред Древния. — Може би трябва да убия Вещицата. Тогава никога няма да се измъкнеш.
От вътрешността на шлема се разнесе странен сумтящ звук и на Магьосника му трябваха няколко секунди да разбере, че Древният се смее.
— Ти! Да убиеш Вещицата? Мен ме наричаха Бог на войната; мощта ми бе ужасяваща. И пак не можах да я убия. Ако тръгнеш срещу нея, Магьоснико, тя ще ти причини нещо кошмарно — и ще се постарае мъченията ти да продължат хиляда години. Веднъж тя превърна цял легион римски войници21 във фигурки, големи колкото нокът, а после ги наниза на сребърна тел, за да може да ги носи като огърлица. Поддържаше ги живи в продължение на векове. — Древният се изкикоти, което прозвуча като стържене на камък. — Едно време тя събираше кехлибарени преспапиета и във всяко от тях имаше човек, който й е бил неприятен. Така че, давай, върви да нападнеш Вещицата! Сигурен съм, че ще бъде особено изобретателна при измислянето на наказанието ти.
Дий приклекна пред главата на Древния. Сплете пръсти и се втренчи в тъмната вътрешност на димящия каменен шлем. Две сияещи алени точици отвърнаха на погледа му. Магьосника раздвижи пръсти и кълбото от жълта светлина се спусна и спря зад главата му. Надяваше се, че ярката светлина ще заслепи Марс, но червените точици продължиха да се взират нетрепващо в него. С рязко движение на китката Дий отпрати кълбото към тавана, където то остана да се полюшва, а светлината му омекна и отслабна, обагряйки стаята в червеникавокафяво.
— Няма нищо, което би могъл да ми предложиш всъщност — рече уверено Дий.
— По свой собствен почин ли дойде, или господарите ти те пратиха? — попита Марс.
— Никой не знае, че съм тук.
— Дори и италианецът ли?
Дий сви рамене.
— Той може и да подозира, но не е в състояние да направи нищо. — После млъкна и зачака. Дий разчиташе на тишината. От опит знаеше, че хората често говорят, за да запълнят мълчанието.
— Какво искаш? — попита накрая Марс.
Магьосника приведе глава, за да скрие усмивката си. От този едничък въпрос той разбра, че Древният ще му даде точно каквото иска. Англичанинът винаги се бе гордял с въображението си — то бе сред нещата, които го правеха един от най-могъщите магьосници и некроманти на света, — но дори той не можеше да си представи какво е да бъдеш затворен в продължение на векове в твърда каменна черупка. Беше чул отчаянието в гласа на Бога на войната предния ден, докато умоляваше Софи да вдигне проклятието, и това му бе дало една идея.
21
Авторът вероятно намеква за легендата за изгубения легион. През 83 г. римският 9-и легион изчезва безследно в Британия и съдбата му е загадка до ден-днешен. — Б.пр.