Выбрать главу

— Той е изумителен човек — съгласи се Фламел, клатейки глава в почуда. — Само да беше избрал да работи с нас срещу Тъмните древни.

— Докторът обикновено използваше чиста изворна вода, но знам, че е използвал също така сняг, лед, вино и дори бира. Всяка течност върши работа. — Шекспир се приведе напред и почука по черната пластмасова рамка на компютърния екран. — А какво имаме ние тук… ако не течен кристал?

Бледите очи на Алхимика се разшириха и той кимна бавно. Измъкна изпод тениската си малко пенсне, което носеше окачено на връв на шията си, и го нагласи върху носа си.

— Разбира се — прошепна той. — А свойствата на течния кристал могат да се променят, като към него се приложи електрически или магнитен заряд. Това променя ориентацията на кристалите. — Той щракна с пръсти и върху показалеца му се появи мъничка зелена искра, не по-голяма от убождане с карфица. Във вмирисаната барака се разнесе острият аромат на мента и по двата екрана мигновено плъзна шарка сякаш от дим на кълба. Фламел помръдна пръста си и екраните проблеснаха в бяло, после в зелено, а след това изведнъж се превърнаха в мътни огледала, които отразяваха лицето му, с Шекспир и Джош от двете му страни. — Никога не бих се сетил за това. Гениално е!

— Благодаря — промърмори Шекспир. Изглеждаше малко смутен от похвалата и по бледите му бузи изби руменина.

— Какво ще използваш като огледало в другия край? — попита Фламел.

— Паяжина — каза Барда за тяхна изненада. — Открил съм, че както в дворците, така и в колибите винаги има паяжини. Нишките им винаги лепнат от течност и от тях стават великолепни магически огледала.

Фламел кимна пак, явно впечатлен.

— Сега се нуждаем само от нещо, което те свързва с мадам Пернел.

Никола смъкна тежката сребърна гривна, увита около дясната му китка.

— Пернел направи това за мен със собствените си ръце — обясни той, като я постави на масата. — Преди малко повече от век един маскиран ловец на глави ни преследваше из цяла Америка. Пистолетите му бяха заредени със сребърни куршуми. Мисля, че ни смяташе за върколаци.

— Върколаци и сребърни куршуми! — Шекспир се засмя и закашля, след това поклати глава. — Боже господи, как този уж разумен род човешки цял е глупости и грешки22!

— Мислех, че сребърните куршуми помагат срещу върколаци — каза Джош. — Не е ли така?

— Не — отвърна Фламел. — Аз винаги съм предпочитал оцет.

— Или лимон — обади се Шекспир. — Пиперът също е съвсем приемлива възможност. — Видя озадачената физиономия на Джош и добави: — Напръскай ги с него или им го хвърли в очите и носа. Ще спрат и ще се разкихат, което ще ти даде време да избягаш.

— Оцет, лимон и пипер — промърмори Джош. — Ще запомня да ги добавя към екипировката си за лов на върколаци. А ако не намеря върколаци, винаги мога да си направя салата — добави той саркастично.

Шекспир поклати глава.

— Не, не, за салата ти трябва хубав зехтин — каза той сериозно, — а зехтинът не е ефикасен срещу никой от превръщенските кланове.

— Обаче е много полезен срещу брукси23 и стреги24 — промърмори разсеяно Фламел, докато създаваше виещи се фрактални шарки върху двата екрана.

— Не знаех това — каза Шекспир. — А как можеш да използваш…

— Какво стана с онзи ловец на глави? — прекъсна го Джош объркан, опитвайки се да върне разговора на темата.

— А, накрая Пернел го спаси от едно племе ома.

— Ома? — попитаха едновременно Джош и Шекспир.

— Саскуоч… саскехавис — каза Фламел и за миг върху екрана се появи образът на висок, примитивен на вид човек с могъщо телосложение. Беше покрит с дълга червеникава козина и носеше голяма тояга, направена от чепат дървесен корен. — Голямата стъпка — добави той.

— Голямата стъпка. Разбира се. — Джош поклати глава. — Значи казваш, че в Америка има Голяма стъпка… Големи стъпки?

— Естествено — отвърна презрително Фламел. — Когато Пернел спаси ловеца на глави от ома — продължи той, като галеше гривната, — той й подари сребърните си куршуми. — Зелена искра плъзна по метала. — Гледах я как претопява куршумите с аурата си и оформя всяка брънка… — Мирисът на мента изпълни отново бараката. Алхимика вдигна гривната и я стисна в юмрук. — Тя винаги е казвала, че в тази гривна има малка частица от нея.

вернуться

22

Цитат от комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“ (превод: Валери Петров). — Б.пр.

вернуться

23

Португалска дума за вещица. — Б.пр.

вернуться

24

Италианска дума за вещица. — Б.пр.