— Хей, не можеш да говориш така на… — започна Джош, но Софи го сграбчи за ръката и го издърпа назад.
Гавраил пренебрегна това избухване и се обърна към Паламед.
— Ларвите и лемурите са сразени.
— Толкова бързо! — извика Сарацинския рицар. Двамата с Шекспир бяха видимо потресени. — Но не всичките, нали?
— Всичките. Вече ги няма.
— Бяха почти пет хиляди… — започна Шекспир.
— Дий е тук — каза Гавраил, а гласът му звучеше като тихо ръмжене. — А също и Бастет. — Той размърда рамене и направи гримаса, когато раната на гърба му се отвори.
— Обаче има и още нещо, нали? — обади се уморено Фламел. — Последователите на Тъмните древни и агентите на Дий в града са долнопробно сборище от враждуващи фракции, които по-скоро биха се счепкали помежду си, отколкото да тръгнат заедно на бой. За да бъдат избити ларвите и лемурите, е нужна добре обучена и организирана армия, подчинена на един водач.
Гавраил наведе леко глава.
— Ловът е излязъл.
— О, не. — Паламед си пое дълбок, накъсан дъх и смъкна големия меч от гърба си.
— А също и господарят им — добави мрачно Гавраил.
Джош погледна към сестра си, чудейки се дали тя знае за какво говори Торк Мадра. Очите й се бяха превърнали в плоски сребърни дискове и върху лицето й имаше изражение не на страх, а почти на страхопочитание.
— Кернунос31 се е появил отново — каза Гавраил с нотка на върховен ужас в гласа. А после, една по една, всички хрътки отметнаха глави и завиха жално.
— Рогатият бог — прошепна Софи и се разтрепери. — Господарят на Дивия лов32.
— Той Древен ли е? — попита Джош.
— Архонт.
Глава 25
— Казаха ми, че тази Пернел била уловена в капан, слаба и беззащитна — произнесе твърдо Били Хлапето в тесния блутуут микрофон, който минаваше покрай небръснатата му челюст. — Това просто не е вярно. — През зацапаното с буболечки предно стъкло на форда можеше ясно да види Алкатраз от другата страна на залива. — И мисля, че имаме проблем. Голям проблем.
На другия край на света Николо Макиавели слушаше внимателно гласа, носещ се от високоговорителя на телефона, докато подреждаше куфара си. Не помнеше кога за последен път сам си е стягал багажа. За това винаги се бе грижил Дагон.
— И защо ми се обаждаш? — попита той. Постави в куфара трети чифт ръчно изработени обувки, после реши, че два чифта са достатъчни, и го извади.
— Ще бъда откровен — каза неохотно Били. — Не мислех, че ще имам нужда от теб. Бях сигурен, че ще успея сам да се справя с жената.
— Това е грешка, за която мнозина са платили с живота си — промърмори Макиавели на италиански; после мина отново на английски. — И какво те накара да размислиш?
— Преди няколко минути на Алкатраз се случи нещо. Нещо странно… нещо могъщо.
— Откъде знаеш? Ти не си на острова.
Италианецът ясно долови страхопочитанието в гласа на американския безсмъртен.
— Усетих го… от пет километра!
Макиавели се изправи.
— Кога? Кога точно? — попита той, като погледна часовника си. Прекоси стаята, отвори лаптопа и прекара показалеца си по четеца на пръстови отпечатъци, за да го включи. Беше получил дузина зашифровани съобщения от шпионите си в Лондон, които докладваха, че се е случило нещо необикновено. Имейлите бяха пристигнали в 8:45 вечерта, преди малко повече от четвърт час.
— Преди петнадесет минути — каза Били.
— Кажи ми точно какво стана — рече Макиавели. Натисна един бутон отстрани на телефона си, с който се включваше запис на разговора.
Били Хлапето излезе от колата и вдигна един очукан зелен военен бинокъл към тъмносините си очи. Беше паркирал колата близо до моста „Голдън Гейт“; вдясно пред него далечният остров бе огрян от слънцето под безоблачното небе и изглеждаше спокоен и мирен, но той знаеше, че този вид е измамен. Намръщи се, опитвайки да си припомни точно какво бе станало.
— Беше… беше все едно пламна някаква аура — обясни той. — Само че мощна, много по-мощна от всяка, която съм виждал през живота си.
Гласът на Макиавели се чуваше изненадващо ясно по презокеанската линия.
— Мощна аура…
— Много мощна.
— Имаше ли миризма?
Били се поколеба и пое инстинктивно въздух, но подуши само неизменния морски мирис на сол, примесен с горчивия дъх на замърсяване. Поклати глава, после осъзна, че Макиавели не може да го види, и каза:
— И да е имало, не си спомням. Не, сигурен съм, че нямаше.
— Какво точно усети?
31
Келтски бог, който се свързва с мъжките рогати животни, плодородието и подземния свят. — Б.пр.
32
Според средновековен европейски мит Дивия лов представлява група призрачни ездачи, придружени от кучета, които препускат по небето. — Б.пр.