— Беше студено, ужасно студено. И разпали моята собствена аура. За няколко минути нямах никакъв контрол. — Гласът на Били потрепери леко. — Помислих, че ще изгоря.
— Нещо друго? — попита Макиавели, като запази гласа си спокоен, защото искаше американецът да се съсредоточи. Всеки безсмъртен знаеше, че неконтролираната аура може да погълне изцяло човешкото тяло, което обгръща; процесът бе известен като „спонтанно човешко възпламеняване“. — Кажи ми.
— Имах късмет, че колата ми беше паркирана, когато това се случи; ако шофирах, щях да я блъсна. Бях напълно ослепял и оглушал. Не можех да чуя дори биенето на собственото си сърце. А когато слухът ми се върна, сякаш всяко куче в града виеше. Птиците също крещяха.
— Може би сфинксът е убил Вълшебницата — промърмори италианецът и Били се намръщи, когато чувствителните му уши доловиха нещо като нотка на съжаление в гласа на мъжа. — Доколкото разбрах, било му е дадено разрешение да го стори.
— И аз така си помислих — рече Били. — Имам ясновидска купа. Изработка на анасази, много рядка и мощна.
— Казвали са ми, че те са най-добрите — съгласи се Макиа-вели.
— Когато овладях отново аурата си, веднага се опитах да видя острова. Зърнах нещичко, само бегъл образ на Вълшебницата, застанала пред някаква стена в двора за разходки. Наслаждаваше се на слънцето и беше изключително спокойна. А после — макар да знам, че това е невъзможно, — тя отвори очи, вдигна глава нагоре… и заклевам се, че ме видя.
— Нищо чудно и да е възможно — промърмори Макиавели. — Никой не знае докъде стигат силите на Вълшебницата.
— Течността в ясновидската ми купа замръзна в плътна буца лед. — Хлапето погледна надолу към седалката до себе си, където парчетата от древната купа лежаха увити в сутрешния вестник. — Тя се пръсна — каза той с нотка на отчаяние в гласа. — Отдавна имах тази купа. — После гласът му укрепна. — Вълшебницата е жива, обаче не усещам сфинкса. Мисля, че Пернел го е убила — каза той със страхопочитание.
— Това също е възможно — рече бавно Макиавели. — Но не е много вероятно. Да не бързаме със заключенията. Единственото, което знаем със сигурност, е, че Вълшебницата още е жива.
Хлапето си пое дълбоко дъх.
— Мислех, че мога да се справя сам с Пернел Фламел; сега знам, че не мога. Ако разполагаш с някакви по-специални европейски магии или заклинания, време е да ги донесеш. — Били Хлапето се изсмя, но в този звук нямаше нищо весело. — Ще имаме само една възможност да убием тази вълшебница; ако се провалим, няма да напуснем Скалата живи.
Николо Макиавели усети, че кима в знак на съгласие. Зачуди се дали американецът знае, че Мориган също е изчезнала. Но това, което Хлапето не би могло да знае, бе, че точно в момента, когато онази аура бе запулсирала на острова, подобна енергия бе оживяла и в Северен Лондон. Макиавели бързо прегледа получените имейли; всички те докладваха за пламването на нещо, което би трябвало да представлява много мощна аура.
„… по-мощна от всяка, която съм виждал досега…“
„… сравнима с аурата на Древен…“
„… доклади за спонтанно възпламеняване на аури в «Хампстед Хийт»33, на Камдън Роуд и в гробището «Хайгейт»…“
Интересно беше, че два имейла докладваха за характерен аромат на мента.
Подписът на Фламел.
Макиавели поклати глава с възхищение. Изглежда, Алхимика се бе свързал с Пернел. Ясновидството бе относително проста работа и макар че действаше най-добре на къси разстояния, все пак семейство Фламел се бяха оженили през 1350-а и бяха живели заедно над 650 години. Връзката между тях бе много силна и изглеждаше нормално да могат да се свържат един с друг през хиляди километри разстояние. Но ясновидството не би трябвало да задейства аурите на Фламел и Пернел по толкова драматичен начин. Освен ако… освен ако Пернел не се е намирала в опасност и Алхимика е подсилил нейната аура със своята. Макиавели се намръщи. Обаче Никола отслабваше; подобно действие би следвало — и щеше — да го убие.
Близнаците!
Николо Макиавели поклати глава с отвращение. Май от старост умът му започваше да работи бавно, помисли си той. Това трябваше да е свързано с близнаците. Беше ги видял да действат заедно при „Нотр Дам“, за да победят гаргойлите. Сигурно те бяха дали на Фламел част от силата си, а той на свой ред някак бе успял да се свърже с Алкатраз и Пернел. Ето защо характерният аромат на аурата бе толкова силен.
— Защо реши да се обадиш точно на мен? — запита на глас Макиавели.
— Ти не беше първият, на когото позвъних — призна Хлапе-то. — Но не мога да се свържа с господаря си. Помислих, че трябва да те предупредя… а и се надявах, че може би знаеш някакъв начин да надвием тази Пернел Фламел. Срещал ли си я някога?