— Е, това е приятно — рече Гилгамеш, като сви ръце в скута си. Усмихна се щастливо. Говореше английски със следа от неопределим акцент, смътно близкоизточен. — Винаги казвам, че като се събудиш сутрин, никога не можеш да кажеш как ще свърши денят. Това ми харесва: поддържа те млад.
— А колко стар си? — попита веднага Джош.
— Стар съм — рече простичко Гилгамеш и се ухили. — По-стар, отколкото изглеждам, но не толкова, колкото се чувствам.
Случайни образи проблеснаха в главата на Софи. Това бяха спомени на Вещицата. Жана д’Арк я беше научила как да ги игнорира и да се разграничава от постоянно жужащите гласове и звуци в главата си, но този път Софи умишлено свали преградата…
Гилгамеш, неостаряващ и неизменен.
Гилгамеш, възправил гордо снага — владетел в одеждите на дузина различни епохи и цивилизации: шумерска и акадска, вавилонска, египетска, гръцка и римска, а после в кожите на Галия и Британия.
Гилгамеш воинът, предвождащ келти и викинги, руси и хуни в битки срещу хора и чудовища.
Гилгамеш учителят, в простата бяла роба на жрец, с клонки дъб и имел в ръце46.
Очите на Софи станаха сребристи и тя заговори с дрезгав шепот.
— Ти си Стария по дни47.
Гилгамеш си пое рязко дъх.
— Отдавна не са ме наричали така — каза той много бавно. — Кой ти го каза? — В гласа му имаше нотка едва ли не на страх.
Момичето поклати глава.
— Просто го знам.
Джош се усмихна.
— Колкото пирамидите ли си стар?
— По-стар, много, много по-стар — рече щастливо Гилгамеш.
— Възрастта на царя се измерва не с векове, а с хилядолетия — подхвърли Паламед от предната седалка.
Софи предполагаше, че Гилгамеш не е много по-висок от Джош, но дебелите катове дрехи — палта върху палта, няколко кожуха, тениски и суитчъри — го правеха дебел, а буйната му рошава коса и рунтавата брада го състаряваха. Софи се взря внимателно в него, опитвайки се да види зад косата, и откри, че той й напомня за баща й с високото си чело, дългия прав нос и яркосините очи върху силно загоряло лице. Стори й се, че и на възраст изглежда колкото него: някъде в средата на четиридесетте.
Подминаха един ярко осветен магазин. Вътрешността на колата се озари в жълто-бяла светлина и Софи осъзна също, че онова, което бе взела за мръсни и мазни петна по дрехите на царя, представляваха странни символи и редове текст, написани с нещо като черен маркер. Тя присви очи и разпозна сред символите някои, които й приличаха на клиновидно писмо и на египетски йероглифи, а онова, което отначало бе сметнала за дупки и бримки в плата, бяха дълги и дебели назъбени шевове, които приличаха на ранна писменост. Беше сигурна, че е виждала в кабинета на родителите си древни глинени плочки с подобни драскулки върху тях.
Софи усещаше, че старецът наблюдава нея и брат й. Яркосините му очи се стрелкаха от нейното лице към това на Джош и обратно, а бръчките на челото му и от двете страни на носа му станаха по-дълбоки от съсредоточаване. И още преди да заговори, тя знаеше какво ще каже.
— Аз ви познавам.
Софи погледна към брат си. Рогатия бог беше казал съвсем същото. Джош улови погледа ѝ, стисна здраво устни и поклати леко глава; това беше знак, който многократно бяха използвали като малки. Казваше й да си мълчи.
— Кога сме се срещали? — попита той.
Гилгамеш опря лакти на коленете си и се приведе напред. Долепи дланите си една в друга, с изпънати пръсти, а после притисна двата показалеца под носа си и се взря в близнаците.
— Срещали сме се много отдавна — каза той накрая, — когато бях много, много млад. — Сините му очи се замъглиха. — Не, не е вярно. Видях ви да се биете и да падате… — Гласът му секна и изведнъж в очите му заблестяха сълзи. Гласът му одрезгавя от болка. — Видях ви как умирате.
Софи и Джош се спогледаха стреснато, но Фламел се размърда в сенките, изпреварвайки въпросите им.
— Паметта на царя често му изневерява — рече той бързо. — Не вярвайте на всичко, което ви каже. — Думите му прозвучаха като предупреждение.
— Видял си ни как умираме? — попита Софи, пренебрегвайки Фламел. Думите на Гилгамеш бяха разбудили у нея смътни спомени, но докато се мъчеше да се съсредоточи върху тях, те се изплъзнаха и отлетяха.
— Небето лееше огнени сълзи. Океаните кипяха, а земята се раздираше… — изрече Гилгамеш с отнесен шепот.
— Кога е било това? — попита бързо Джош, жаден за повече информация.
47
За Стария по дни се споменава в библейската „Книга на пророк Даниил“, като там се има предвид Господ. — Б.пр.