Беше напълно уверен, че уменията на този народ са вече и негови, и че би могъл да прояви всяко едно от тях, стига само да съсредоточи мислите си върху някакъв проблем, докато го завладее усещането за единствено правилното (за него!) решение. Той без изненада откри, че това е начин да победиш дори смъртта, защото умението на някой човек можеше да се усвои от всички останали и ако той си отиде от света, талантът му ще пребъде у живите.
Пълното съсредоточаване на усилията — ето ключа към същината на този способ. Защото това наистина беше само способ и нищо повече — никакви мутации, нищо „свръхсетивно“ (каквото и да означаваше това), механизъм като всички останали. Ти умееш да вършиш нещо, знаеш как да го вършиш, аз пък трябва да разреша някакъв проблем. Съсредоточаването ми върху него поражда необходимост от твоето умение. То ми се предава чрез живия пламък, в който си облечен, аз го приемам чрез моя. После — на работа! Какво майсторство ще вложа, зависи от способностите ми. Ако успея да обогатя с нещо предаденото ми умение и моето се окаже по-високо, и по-съвършено, това ще се усети и аз ще бъда този, който ще го предава при следващия случай на нужда.
Брил разбра каква сила крие тази нова „аура“ и си представи как родната му планета би могла да се спои в единство, непознато досега във Вселената. На Ксанаду не са го постигнали, защото е липсвала целенасоченост в развитието на дарбите им, които не са били подложени на смилащото, претопяващо и моделиращо действие на подчинението и дисциплината.
Но Кит Карсън, тази планета с нейната монолитност и могъщество, с нейната Върховна власт и държавна организация би отишла далече, ако жителите й придобият всички тези умения и таланти, ако и там „вакуумът на необходимостта“ започне да предизвиква незабавното й задоволяване. Той беше уверен в това (макар че дълбоко в себе си се питаше защо държавата предпочита да държи хората в заблуждение относно толкова много неща), защото новото му проникновение пораждаше у него някаква ритуална преданост към родното и всичко, което то олицетворяваше.
Брил разкопча колана с треперещи пръсти и обърна лявата катарама. Да, формулата на утаеното съединение беше тук. Сега процесът на пресоването му стана ясен и той се добра до тайната на пламъка, с който можеше да влее живот в нови милиони колани, в милиарди дори според Танайн.
Танайн… Защо той никога не спомена, че тези туники са източникът на всички чудеса и загадки на планетата? А нима Брил го попита някога?
Не го ли молеше Танайн да облече туниката, за да се почувствува като един от тях? Какъв идиотски фанатизъм — да си мисли, че по този начин биха могли да разколебаят вярата му в Карсън. Добре, в такъв случай Танайн и хората му също ще получат предложение и тогава ще бъдат квит. Ако искат, можеха да станат част от възродените милиони на Кит Карсън.
От черния костюм на стената се разнесе звън. Брил с усмивка прибра старата си броня, а с нея и огъня, ужаса и парализата, застинали в мощните й съвършени оръжия. Той отвори вратата със замах, втурна се към спускаемия апарат, който чакаше вън, и захвърли старата си униформа на пода, цялата разнебитена, един пашкул, от който пеперудата е изхвръкнала. Сияещ и въодушевен, Брил скочи в машината и тя се стрелна в небето.
Само седмица след завръщането му на Кит Карсън в системата Съмнър новата дреха беше многократно размножена и изпробвана.
Само за месец бяха раздадени около двеста хиляди туники, като осемдесет фабрики работеха на двусменен режим.
Само за година милионите на планетата се унифицираха под блясъка на дрехата, както никога дотогава. Волята на ръководителя привеждаше в движение всички едновременно, като марионетки.
След това в поразителен унисон те всички замъждукаха и помръкнаха, беше време за потапянето в млечната киселина, за което Брил узна на Ксанаду. В паниката нямаше време за проби и колебания. Веднъж вкусено, подчинението на бляскавите тълпи събуди големи апетити. Една седмица всичко вървя добре…
А после, както бяха предвидили проектантите на Ксанаду, към ограниченото действие на първите два сегмента от черния колан се прибави и това на останалите.
Милиард и половина човешки същества, приобщени към тайните на музиката, изобразителните изкуства, техниката, сега узнаха и що е философия, логика и любов, съчувствие, съпреживяване, великодушие. Вече ги обединяваше не подчинението, а идеята за общия им произход. Чувствуваха се част от хармоничното единство на Вселената.