Защо да не изпратят военни специалисти от Ксанаду в градовете и армиите на Кит Карсън? Те ще се подчиняват безусловно, моментално ще се преквалифицират; обучиш ли един, все едно си обучил всички, а към всеки от тях би могло да се зачисли по една елитна част от Кит Карсън. Производство, военни маневри, стратегия, тактика всичко премина светкавично пред очите му.
Ксанаду ще си остане може би такава, каквато е, с изключение на едно — износът на военни специалисти. „Мечти, това са само мечти“, каза си той укорително. Изчакай, докато научиш нещо повече. Наблюдавай ги как импрегнират различни материали, как правят антигравитационните подноси за чай.
При мисълта за подноса нещо в стомаха му простена. Стана, приближи се, горещата храна вдигаше пара, студената все още не беше се размразила и размекнала. Отчупи си, вкуси, после си отхапа малко, накрая започна да гълта лакомо.
Нина, ах, тази Нина…
Не, те не бива да бъдат избити, сънено си помисли той, още повече, че сред тях може да се роди жена като тази. По цялата Кит Карсън нямаше да се намери готвачка като нея.
Той отново легна и си мечта, мечта, докато сънят го унесе.
Бяха абсолютно откровени с него. Показаха му всичко и явно изобщо не им минаваше през ум да го запитат защо се интересува. За тях беше необичайно да питат, защото изглежда им липсваше онази особена гордост от таланта, характерна за изкусния грънчар, металург, специалист по електроника, поведението, което ти казва: „Не е ли удивително, че умея това?“ Даваха информацията прецизно, но безпристрастно. Сякаш постигнатото беше по силите на всеки.
На Ксанаду това наистина беше така.
Отначало всичко се стори на Брил съвсем неорганизирано. Тези очарователни хора, облечени по скандален начин, се лутаха насам-натам в една смесица от игра, работа и безделие, без видим план. Но играта им ги отвеждаше в цветната градина точно при плевелите и те пътьом ги почистваха. Стори му се, че една група момичета играеха на кегли точно там, където неочаквано можеха да се окажат нужни при сортирането на семена.
Танайн се опита да даде някакво обяснение:
— Да предположим, че се появи недостиг от нещо, стронций например. Това предизвиква подобие на вакуум. Хора, които в момента не са особено заети, го усещат. У тях се появява мисъл за стронция. Идват и го набавят.
— Но аз не видях мини — възрази Брил озадачено. — А как стои въпросът с водния транспорт? Да предположим, че недостиг има тук, а мините са в друг район?
— Това никога не може да се случи. Където има залежи, там няма недостиг, разбира се. Където липсват, намираме други начини — или използуваме заместители, или го произвеждаме без мини.
— Чрез трансмутация ли?
— Прекалено е сложно. Отглеждаме сладководни раци, чиято черупка съдържа стронциев карбонат вместо калциев карбонат. Когато е нужно, децата ги събират.
Брил разгледа и текстилната им промишленост: една част беше разположена под навеси, друга в пещери, трета в долчинки. Там имаше и вир, където младите хора плуваха, и полянка, на която се печаха на слънцето. От време на време отиваха под сенките и работеха край огромен казан, където при нагряване взаимодействуваха някакви химикали, получаваше се разтвор с яркозелен цвят, а от него след време се отделяше черна утайка. Изваждаха я, изсипваха я в калъпи и я пресоваха.
Как точно действуваха пресите, след като не бяха нищо повече от капаци на калъпите, Старият език не можеше да му каже, но за четири-пет секунди от утайката се оформяха лъскавите черни камъни, които носеха на коланите си. На обратната страна на лявата катарама беше гравирана химическата им формула на Стария език.
— Едно от малкото наши чудеса тук — поясни Танайн. — Това е формулата на коланите, които би могла да произвежда дори и една първобитна химия. Ние бихме искали да видим техни образци, разпространени по цялата вселена. Те са такива, каквито сме и ние. Сложи си един, Брил. Тогава ще станеш един от нас.
Смутен, Брил изсумтя презрително и отиде да наблюдава как децата правеха коланите — сръчно, със същата лекота и безгрижно удоволствие, с което можеха да свиват и венчета от цветя. След като монтираше новия колан, детето го потъркваше о своя. Всеки път цветовете на дъгата избухваха в един краткотраен студен пламък. После коланът, около който се образуваше леко сияние с неопределен цвят, попадаше в един кош. Единственият момент може би, в който Брил си позволи да издаде учудването си, беше, когато видя един от туземците да облича тази одежда. Младият мъж идваше мокър от вира. Той грабна един колан от брега и го уви около кръста си. Веднага нагоре и надолу от него плъзнаха цветове и някаква материя, заблещука яка, спусна се ефирна, блестяща туника.