— Ти само това говориш — усмихна се Мейзи. — На колко други си го казвал?
Но Картър не се предаваше. Накрая успя да докосне нежното й плашливо сърчице, което туптеше неуловимо някъде под мраморната й гръд. Думите му намериха път към душата й, която бе неопетнена и това беше най-добрата й броня. Мейзи за първи път го гледаше с очи, които виждаха. И топла руменина заля студените й бузи. Примряла от страх, Психея приготви пърхащите си крила, готова да кацне на цветето на любовта. Някъде отвъд щанда за ръкавици пред Мейзи вече се мержелееше нов живот с неизвестни възможности. Картър усети промяната и започна да щурмува.
— Омъжи се за мен, Мейзи — зашепна той, — и ние ще се махнем от този грозен град и ще намерим някое райско кътче. Ще забравим всякаква работа и грижи и ще превърнем живота си в безкраен празник. Знам къде да те заведа — често съм бивал там. Представи си морски бряг, където цари вечно лято, където вълните се диплят и плискат в живописния бряг, а хората са щастливи и волни като деца. Ще отплаваме към тези далечни брегове и ще живеем там колкото си искаме. Ще те заведа в старинен град с великолепни дворци и замъци, изпълнен с прекрасни картини и статуи. Вместо улици този град има канали и се движиш с…
— Знам! — вдигна глава Мейзи. — С гондоли.
— Да — усмихна се Картър.
— Така си и мислех — каза Мейзи.
— А след това — продължи Картър — ще пътуваме колкото си щем където си щем по света. След Европа ще видим Индия и древните й градове, ще пътуваме със слонове и ще посетим приказните храмове на индусите и брамините; ще видим японски градини, камилски кервани и състезания с колесници в Персия — всичко, всичко, което заслужава да се види в чужбина. Ще ти хареса, Мейзи, много ще ти хареса.
Мейзи стана от пейката.
— Време е да се прибираме — каза тя равнодушно. — Става късно.
Картър не се опита да възразява. Вече познаваше променливите й настроения и знаеше, че всякакъв спор е безсмислен. А и в известен смисъл се чувстваше победител. Днес беше държал за миг, макар и на копринена нишка, душата на тази своенравна Психея и в него се събуждаше надежда. За малко тя беше прибрала криле и студената й ръка стискаше неговата.
На другия ден Лулу, дружка на Мейзи, я причака на щанда в Магазина.
— Как вървят работите с лъскавото ти приятелче? — попита тя.
— А, онзи! — отвърна Мейзи, оправяйки къдрите си. — Отрязах му квитанцията. Ти знаеш ли, Лулу, какво си е наумил този смахнат човек?
— Да те направи актриса? — догади се Лулу прехласната.
— Нищо подобно! За това се искат много пари. Предложи ми да се оженим и вместо сватбено пътешествие да се разходим до Кони Айланд1.
1
Остров близо до Ню Йорк, известен с всевъзможните си атракции, между които и павилиони в „източен“ стил. — Б.пр.