— Но той разговаря с друг клиент.
— Тогава прекъснете разговора. Спешно е.
— Нямам право да прекъсвам разговори, сър.
— Можеш и ще го направиш, глупачке, освен ако не искаш от утре да си търсиш работа.
— За кого да предам? — попита разтрепераният глас.
— Просто ме свържи! — извика Диего.
Чу се изщракване, после глас:
— Чувате ли ме, мистър Хардкасъл?
— Не, не ви чува. Обажда се Диего Мартинес, мистър Александър.
— А, добро утро, мистър Мартинес. Обаждате се точно навреме.
— Кажете ми, че не сте продали акциите на „Барингтън“ на баща ми.
— Всъщност току-що го направих. Несъмнено ще се зарадвате да научите, че един клиент купи всички милион и двеста хиляди акции. При нормални обстоятелства това можеше да отнеме две, може би три седмици. И дори ги продадох с един шилинг над цената им при отварянето на борсата.
— За колко ги продадохте?
— За един паунд и девет шилинга. Нареждането е пред мен.
— Но те струваха два паунда и осем шилинга, когато борсата затвори в петък следобед!
— Така е, но явно е имало оживена търговия с акции на компанията през уикенда. Предположих, че ще сте в течение, и затова така се зарадвах, че успях да се освободя така бързо от тях.
— Защо не опитахте да се свържете с баща ми, за да го предупредите, че цената се е сринала? — изкрещя Диего.
— Баща ви ясно заяви, че няма да е на разположение през уикенда и че няма да се връща в Лондон до утре сутринта.
— Но когато видяхте, че цената пада, защо не използвахте здравия си разум и не изчакахте първо да говорите с него?
— Писмените инструкции на баща ви са пред мен, мистър Мартинес. Няма как да бъдат по-ясни. Цялото му дялово участие в „Барингтън“ трябва да бъде пуснато на пазара при отварянето на борсата днес сутринта.
— Чуйте ме добре, Александър. Нареждам ви да отмените продажбата и да върнете акциите му.
— Боя се, че не мога да го направя, сър. Трансакцията е уговорена и няма начин да се отмени.
— Документите оформени ли са?
— Не, сър, но това ще бъде направено преди края на работния ден.
— Тогава не ги оформяйте. Кажете на купувача, че е станала грешка.
— Сити не работи по този начин, мистър Мартинес. След като трансакцията е уговорена, няма връщане назад, в противен случай пазарът щеше да е в непрекъснат хаос.
— Казвам ви, Александър, отменете продажбата или ще съдя компанията ви за неизпълнение на нареждания.
— А аз ви казвам, мистър Мартинес, че ако го направя, ще бъда изправен пред Съвета на фондовата борса и ще изгубя лиценза си.
Диего смени тактиката.
— Акциите от член на семейство Барингтън или Клифтън ли бяха купени?
— Не, сър. Изпълнихме дословно инструкциите на баща ви.
— Тогава кой ги е купил?
— Председателят на уважавана йоркшърска банка от името на свой клиент.
Диего реши, че е време да опита друг подход, който винаги досега бе работил безотказно.
— Ако успеете да забутате някъде нареждането, мистър Александър, ще ви дам сто хиляди паунда.
— Ако го направя, мистър Мартинес, не само ще изгубя лиценза си, но и ще вляза в затвора.
— Парите ще са в брой, така че никой няма да разбере.
— Аз обаче знам — каза Александър. — И ще съобщя за този разговор на баща ми и брат ми на следващата среща на съдружниците. Искам да го кажа съвсем ясно, мистър Мартинес. Тази фирма вече няма да работи с вас, нито с друг член на семейството ви. Приятен ден, сър.
Връзката прекъсна.
— Коя новина да бъде първа, добрата или лошата?
— По принцип съм оптимист, така че да започнем с добрата.
— Успяхме. Вече сте горд собственик на един милион и двеста хиляди акции на „Барингтън Шипинг“.
— А лошата?
— Трябва ми чек за един милион седемстотин и четирийсет хиляди, но ще останете доволен да чуете, че акциите скочиха с четири шилинга, откакто ги купихте, така че вече сте направили добра печалба.
— Благодарен съм ви, Седрик. И както се разбрахме, ще покрия всички загуби, които сте претърпели през уикенда. Мисля, че е съвсем честно. И сега какво следва?
— Утре ще пратя в Гримсби един от младшите ни директори, Себастиан Клифтън, с всички бумаги за подписване. Тъй като става дума за голяма сума, предпочитам да не оставям документите на прищевките на пощенската служба.
— Ако става дума за брата на Джесика, нямам търпение да се срещна с него.
— Точно той е. Би трябвало да пристигне при вас утре по обед и след като подпишете всичко, ще се върне в Лондон.
— Кажете му, че подобно на вас му предстои чревоугодническо изживяване с най-добрата риба и пържени картофи на света, поднесени върху вчерашен „Гримсби Ивнинг Телеграф“. Определено няма да го водя в скъпи ресторанти с покривки и чинии.