— Щом беше добро за мен, ще бъде добро и за него — каза Седрик. — Очаквам с нетърпение да се видим идния понеделник на общото годишно събрание.
— Въпреки всичко ни остават още няколко проблема — каза Себастиан, след като Седрик затвори телефона.
— Какви по-точно?
— Макар че цената на акциите вече започна да се покачва, не бива да забравяме, че писмото на Фишър с оставката му ще бъде пратено на пресата в петък. Твърдението на член на борда, че компанията е изправена пред фалит, може да доведе до сриване на акциите.
— Това е една от причините утре да пътуваш за Гримсби — каза Седрик. — Фишър има среща с мен в дванайсет, а по това време ти ще се наслаждаваш на най-добрата риба и пържени картофи в страната, с грахово пюре като допълнително.
— А каква е другата причина? — попита Себастиан.
— Искам да си по-далеч, когато се срещна с Фишър. Присъствието ти може само да му напомни на чия страна съм всъщност.
— Той няма да е лесен противник — предупреди Себ. — Вуйчо ми Джайлс на няколко пъти се увери в това.
— Нямам намерение да се отнасям към него като към лесен противник — каза Седрик. — Тъкмо обратното. Някакви други проблеми?
— Три всъщност. Дон Педро Мартинес, Диего Мартинес и донякъде Луис Мартинес.
— Имам достоверна информация, че с тези тримата на практика е свършено. Дон Педро е изправен пред банкрут, Диего всеки момент може да бъде арестуван за опит за даване на подкуп, а Луис не е в състояние да издуха и носа си, ако баща му не му държи носната кърпичка. Според мен съвсем скоро ще видим тези трима господа да поемат на еднопосочно пътуване до Аржентина.
— Въпреки това имам чувството, че дон Педро ще опита да си отмъсти до последно, преди да си тръгне.
— Не мисля, че точно сега би посмял да припари до Барингтънови или Клифтънови.
— Не мислех за семейството си.
— Не е нужно да се безпокоиш за мен — каза Седрик. — Мога да се грижа за себе си.
— Не мислех и за вас.
— Тогава за кого?
— За Саманта Съливан.
— Не ми се вярва, че дори той ще е склонен да поеме такъв риск.
— Мартинес не мисли като вас…
Понеделник вечер
Дон Педро беше толкова бесен, че мина известно време преди да си възвърне дар слово.
— Как са успели да го направят? — остро попита той.
— След затварянето на борсата в петък и заминаването ми за Шотландия — каза Диего — някой е започнал да продава голям брой акции на „Барингтън“ в Ню Йорк и Лос Анджелис, а после и в Сидни след отварянето на тамошната борса, като се е отървал от последните няколко в Хонконг, докато всички ние сме спали.
— Спали във всяко едно отношение — каза дон Педро. Отново последва дълго мълчание и отново никой не посмя да наруши тишината. — И колко изгубих? — попита накрая той.
— Над един милион паунда.
— Разбра ли кой е продавал акциите? Защото се обзалагам, че е същият, който е изкупил моите тази сутрин на половин цена.
— Мисля, че е някакъв Хардкасъл, който беше на телефона, когато прекъснах разговора на Дейвид Александър.
— Седрик Хардкасъл — каза дон Педро. — Йоркшърски банкер, който членува в борда на „Барингтън“ и винаги подкрепя председателя. Ще съжалява.
— Татко, това не е Аржентина. Ти изгуби почти всичко, а и без това знаем, че властите само търсят повод да те депортират. Може би е време да сложиш край на тази вендета.
Диего видя полетялата към него ръка, но не трепна.
— Да не си посмял да казваш на баща си какво може и какво не може да прави. Ще замина тогава, когато поискам, а не по-рано. Ясно ли е? — Диего кимна. — Има ли друго?
— Не съм съвсем сигурен, но мисля, че забелязах Себастиан Клифтън на Кингс Крос, когато се качих на влака, макар че беше доста далеч.
— Защо не провери?
— Защото влакът всеки момент щеше да замине и…
— Дори са се сетили, че не могат да продължат с плана си, ако не се качиш на влака. Умно — каза дон Педро. — Значи трябва да са имали и човек в „Гленливън“, който е следил всяка наша стъпка. Как иначе биха разбрали, че се връщаш в Лондон?
— Сигурен съм, че никой не ме проследи, когато напуснах хотела. Проверих на няколко пъти.
— Но явно някой е знаел, че си във влака. Прекалено съвпадение е, че точно в нощта, в която пътуваш ти, влакът закъснява с час и половина за първи път от години. Помниш ли да е ставало нещо необичайно по време на пътуването?