— Някаква курва, Кити, се опита да ме свали, после някой дръпна внезапната спирачка…
— Прекалено много съвпадения.
— По-късно я видях да си шепне с главния стюард, а той се усмихна и се отдалечи.
— Проститутка и стюард не могат да спрат сами „Нощният шотландец“ за час и половина. Не, на влака трябва да е имало някой с истинска власт, който да дърпа конците. — Отново последва дълго мълчание. — Мисля, че са се усетили, но този път ще се погрижа да не се усетят. За целта ще трябва да сме толкова добре организирани, колкото са и те.
Диего не изрази мнение. Разговорът се беше превърнал в монолог.
— Колко пари в брой са ми останали?
— Около триста хиляди при последната ми проверка — каза Карл.
— И художествената ми колекция снощи е била изложена за продажба. Агню ме увери, че би трябвало да ми донесе повече от милион. Значи все още имам предостатъчно ресурси да се справя с тях. Никога не забравяйте, че няма значение колко дребни сблъсъци губиш, стига да победиш в решителното сражение.
Диего сметна, че моментът не е подходящ да напомня на баща си кой от двамата генерали е изказал това мнение при Ватерлоо.
Дон Педро затвори очи, облегна се в креслото си и се умълча. Отново никой не посмя да прекъсне мислите му. Внезапно очите му се отвориха и той изпъна гръб.
— Сега слушайте внимателно — каза дон Педро и се обърна към по-малкия си син. — Луис, от теб искам да актуализираш досието на Себастиан Клифтън.
— Татко — започна Диего, — предупредиха ни…
— Млъквай. Ако не искаш да участваш в екипа ми, можеш да се пръждосаш още сега.
Диего не помръдна, но усети обидата по-силно и от плесника.
Дон Педро отново насочи вниманието си към Луис.
— Искам да знам къде живее, къде работи и кои са приятелите му. Мислиш ли, че ще успееш да се справиш с това?
— Да, татко — отвърна Луис.
Диего не се съмняваше, че ако брат му имаше опашка, щеше да я размахва.
— Диего — продължи дон Педро, обръщайки се към големия си син, — ти ще идеш в Бристол и ще посетиш Фишър. Не му казвай, че ще пътуваш, по-добре да го изненадаш. Сега е още по-важно в петък сутринта да връчи писмото с оставката си на мисис Клифтън, а след това да съобщи и на пресата. Искам бизнес редакторът на всеки национален вестник да получи копие и очаквам Фишър да бъде на разположение на всеки журналист, който реши да го интервюира. Вземи хиляда паунда. Нищо не съсредоточава Фишър по-добре от вида на пари в брой.
— Може вече да са го купили — предположи Диего.
— Тогава вземи две хиляди. — Дон Педро се обърна към най-верния си съюзник. — Карл, най-доброто съм запазил за теб. Вземи нощния влак до Единбург и открий онази курва. И когато го направиш, дай й нощ, която никога няма да забрави. Не ми пука как ще действаш, но искам да знам кой е направил така, че влакът да закъснее с час и половина. Ще се срещнем отново утре вечер. Така ще мога да мина през галерията на Агню и да видя как вървят продажбите. — Дон Педро помълча известно време и после добави: — Имам чувството, че за това, което съм наумил, ще са ни нужни много пари в брой.
37
Вторник сутрин
— Имам подарък за теб.
— Нека позная.
— Не, ще трябва да почакаш и да видиш.
— А, значи било от онези подаръци.
— Да, признавам, че всъщност още го нямам, но…
— Но след като си прекара добре с мен, ще трябва да почакам и да видя?
— Схващаш. Но в моя защита ще кажа, че се надявам да го взема днес от…
— „Тифани“?
— Ами, не…
— „Оспри“?
— Не точно.
— „Картие“?
— Това беше вторият ми избор.
— А какъв е първият?
— „Бингам“.
— „Бингам“ на Бонд стрийт ли?
— Не, „Бингам“ от Гримсби.
— И с какво са известни те? С диаманти? Кожи? Парфюми? — с надежда попита тя.
— С рибен пастет.
— Един или два буркана?
— Като начало един, тъй като тепърва предстои да видя как ще се развият отношенията ни.
— Предполагам, че това е горе-долу всичко, на което може да се надява едно уволнено от магазин момиче — каза Саманта, докато ставаше от леглото. — А само като си помисля, че си мечтаех да стана любовница.
— Това по-нататък, когато стана председател на борда на банката — отвърна Себастиан и я последва в банята.
— Може и да не съм склонна да чакам толкова дълго — предупреди го Саманта, докато заставаше под душа.
Понечи да дръпне завесата, но Себастиан се вмъкна при нея.
— Няма достатъчно място за двамата — каза тя.
— Някога да си се любила под душ?