Тя стоеше неподвижна като камък пред обширната ливада в сърцето на градината. В единия й ъгъл растяха пинии и рододендрони. Огромен дъб простираше клони над мраморна пейка. Един изкуствен водопад се изливаше по естествените речни камъни, пръскайки искри, и преминаваше в басейн с лек плисък, пригласящ на любовните песни на жабите.
А в средата на обширната поляна имаше пергола2, по чиито колони се виеше древна глициния, обсипана с цветове.
Точно така го бе запланувал. Беше видял в градината една изумителна придобивка. Лично той одобри разчистването й, растителността и инсталацията на водопада. Преобразуването на градината от непроходима джунгла в романтично скривалище имаше сериозна финансова причина — все пак приходите от „Тайната градина“ щяха да скочат, ако влюбените започнеха да наемат хотела за сватбите си.
Но не за финансите мислеше той, докато се любуваше на възхищението върху лицето й.
— Това е… толкова красиво. — Сълзи задавиха гласа й.
Под лунните лъчи градината грееше в светлини и сенки, излъчваше великолепие и тайнственост.
Медоу също грееше. Луната осветяваше лицето й и в същото време самата тя излъчваше чиста радост.
— Благодаря ти, че ме доведе тук. Благодаря ти, че ми показваш тази красота. Не ме е грижа какво говорят другите за теб. Ти си чудесен!
Тя го остави без думи и с танцова стъпка се отдалечи.
Завъртя се в кръг, все по-бързо и по-бързо, като се смееше. И след това направи нещо, което накара дъха му да спре.
Съблече халата си.
Лунната светлина премина през тънката бяла материя на нощницата й. Докато тя се въртеше, той виждаше очертанията на краката й, бедрата, талията, гърдите й.
Беше божествена, като бяла свещ с пламък на върха.
А после… тя изхлузи нощницата си през глава и я захвърли.
Беше виждал немалко голи жени. Бе посещавал средиземноморски плажове, където горнището на банския бе забравен атрибут. Но никога досега не бе виждал нещо толкова дръзко и в същото време невинно секси като Медоу, възхваляваща луната. Тя беше забравила за присъствието му; полюляваше се, подвластна на някакъв собствен вътрешен ритъм, който оживяваше босите й крака, силните й стегнати бедра, малките й високи гърди.
Ако вярваше във вещици, щеше да повярва, че е такава. Тя го караше да иска да танцува в лунната нощ. Караше го да иска да крещи, да пее, да се люби.
Караше го да се чувства жив. Което беше напълно откачено, като се има предвид, че така или иначе беше жив.
Но… докато я наблюдаваше, съзнаваше, че се самозалъгва. Не се бе чувствал жив от години. Може би дори никога.
Изражението й беше ликуващо, сякаш нощта бе неин любовник, а тя бе единствената жена, която може да го задоволи.
Не. Девлин искаше да е неин любовник.
Той захвърли обувките си.
Глупав ход, но не чак фатално глупав, защото все пак не събу панталона си. Докато панталонът му беше на мястото си, нямаше опасност да направят нещо чак толкова прибързано, което би било лудост.
Той пристъпи към нея, сляп за всичко останало.
Като се завъртя около него, тя се усмихна лъчезарно.
— Нека ти покажа за какво е създадена лунната светлина. — Той плъзна ръка по голия й гръб.
И за пръв път от възпитанието му на южняшки джентълмен имаше истинска полза. Търпеливо я запозна с основните стъпки във валса; а после, когато тя придоби увереност, започна да я върти във все по-широки и по-широки кръгове, ускорявайки крачка, водейки я със себе си.
Тя се почувства дребна в ръцете му, а при всяко завъртане тялото й се докосваше до неговото и го възбуждаше. Ароматът й нахлуваше в ноздрите му и възпламеняваше синапсите в мозъка му, докато накрая си помисли замаяно, че ако попадне сред тълпа от жени, безпогрешно би я разпознал. Бризът пееше в ушите му, дърветата и цветята, езерото, и перголата се въртяха вихрено, а тя му се усмихваше сякаш не друго, а той самият я бе омагьосал.
Беше гола в прегръдките му.
По-късно не можеше да си спомни да е планирал онова, което бе направил. Беше мъж, който крои и обмисля предварително всеки един момент от живота, бизнеса и отмъщението си, но една нежна мелодия и едно весело лице го бяха отвлекли на място, където само те двамата съществуваха.
Кръговете ставаха все по-широки и по-бавни.
Усмивката й изчезна. Погледът й се съсредоточи върху него — единствено върху него. Двамата провлачваха последните стъпки с притиснати едно към друго тела.