— Имаш ли представа къде са сега тези права? — попита Кейс.
— Според мен записите са шифровани на един компютър, който се озова в мен. Хулио много бързаше да намери начин да кракне кодовете и да проникне в него.
— Лоша работа, че не си могъл просто да го раниш — каза Кейс. — Бих искала да знам колко зле сме пострадали.
— Мога да се върна и да го изтръскам, но надали ще има полза от това.
— Радвам се, че гледаш на нещата от веселата им страна.
— Смятам, че всичко ще е наред. Имаме компютъра. Имаме и хора, които могат да го отворят…
— Вие?
Анхела се поколеба.
— Има замесена и една журна.
Кейс изпъшка недоволно.
— Нещата стават все по-хубави и по-хубави.
— Дълга история е. Накратко, тя се оказа забъркана в цялата каша. Пишеше статии за онзи тип от „Финикс Уотър“, който първи е намерил правата. Вече е трудно да я откача.
— Колко трудно може да се окаже?
Анхела се поколеба.
— Разполагаш ли с нещо за тази жена?
— Тя е полезна, ясно?
— Добре. Все тая. Ще намеря някой да ти кракне шифъра. Имаш ли да ми оставиш номер?
— Не — прекъсна шефката си Анхела. — Нямам намерение да припарвам до хората ти. Няма начин да се каже кого е продал Хулио. Всички, които познавам тук, може да излязат вързани за Калифорния или да са в списъка за следене на Финикс. Тази журна, с която движа сега, тя твърди, че има приятели, които могат да отворят компютъра. Прецених, че трябва да са достатъчно неутрални, за да не се налага да се тревожа да не ни измамят отново.
— Репортери — изля презрението си Кейс.
— Тази е различна… — Анхела замлъкна, понеже не искаше да говори за сложните си чувства спрямо Луси. — Тя е от онези, за които човек трябва да внимава. Умна е, знаеш ли?
Кейс отвърна сухо:
— Запозната съм на теория.
Аплодисменти от нейната страна на разговора започнаха да заглушават звуците.
— Трябва да тръгвам — каза тя. — Налага се да съм пред камерите за речите… — спря за момент. — Искам тези права.
— Както казах, работя по въпроса.
— Ти и тази журналистка. Как се казва?
— Луси Монро. Потърси я в Гугъл. Спечелила е „Пулицър“.
— Прекрасно.
Долавяше ясно скептицизма на Кейс.
— Вярвам ѝ — увери шефката си.
Тя изпъшка недоволно отново:
— И смяташ, че данните в онзи компютър са каквото ни трябва?
— Ще ти се обадя, когато се уверя в това.
— Непременно го направи.
Гласовете на заден фон се усилваха още. Разнесе се нов тътен на аплодисменти и след това телефонът прекъсна, а Кейс се посвети на сбирката си.
Анхела пусна телефона си на земята и го настъпи няколко пъти, докато не строши пластмасата. Пресегна се вътре, намери чипа и го смачка с ток. Извади батерията. Събра всички парчета и си проправи път през клаустрофобично криволичещите улички, докато не стигна до открития булевард.
Намери един джони-камион, паркиран на улицата. Плати си услугата и след като остави съдържанието на червата си в метановите му компостери, захвърли в тоалетната и парчетата от телефона си.
Измъкна се и проследи как джони-камионът потегля, пуснал през високоговорителя песничката за баня под наем, докато караше през смрачаващия се булевард и отнасяше всички възможни опции да бъде проследен.
Едва когато джони-камионът зави зад ъгъла, Анхела се почувства наистина спокоен. Десет години подред Хулио беше царствал във Финикс, седял беше на мястото на крупието и беше подправял картите на всички. Сигурно щеше да се окаже, че е станал предател едва последните няколко седмици с цел да удари големия си джакпот, но Анхела не искаше да си залага живота на това предположение.
Насочи се обратно към бордеите, замислен за последствията. Налагаше се да прегледат всички тайни операции, всеки нещастен случай, всяко късче кофти информация и да се опитат да изчислят дали е било по тяхна собствена вина, или Хулио е ръгал шефката си с ножа в гърба. Мрежите на Кейс във Финикс бяха мъртви. Налагаше се всичко да се изгражда наново.
Анхела се спря пред продавач на цигари. Типчето беше добре заредено и имаше малък стъклен хладилник със слънчев панел и акумулатор, пълен с видимо изпотени „Кока-кола“ и „Негро Модело“90. До него старец с шапка на „Джон Диър“ гледаше новините на някакъв таблет. Беше подредил пред себе си няколко броя на „Рио де сангре“, а също и малък олтар на Санта Муерте.
Снимката на първата страница на кървавото вестниче беше дело на Тимо, приятелчето на Луси. Беше хванал някакъв тексасец, разпнат на портите на комплекс, недалеч южно от Финикс. Мъртвецът беше получил пълните почести като жертва за Санта Муерте. Малки бутилки спирт и черни рози навсякъде около него — предупреждение за останалите, които биха се опитали да щурмуват стените на комплекса.
90
„Negra Modelo“ е марка светла бира, която се произвежда в Мексико. В оригинала бирата е negro, защото иначе родовете не се съгласуват добре (всъщност е Cerveza Negra от пивоварна Modelo) и латиноамериканците по принцип я бъркат. — Б.пр.