Онзи sicario седеше до него. И двамата бяха седнали на малки пластмасови столчета и дежуреха до тялото на мъжа, когото sicario беше убил. Анхела знаеше, че убиецът е лош човек и че представлява изключителна опасност за него, но мъжът, изглежда, харесваше присъствието му и Анхела не смееше да избяга.
Въпросният sicario държеше шишенце с мескал в ръка и го използваше да ръкомаха към жертвата, която току-що беше убил.
— Ето така става — казваше sicario. — Живей, както искаш да умреш, и умри, както си живял, нали знаеш? — погледна сериозно към Анхела. — Запомни го, mijo. Живеем, както искаме да умрем, и умираме, както сме живели. Сготвиш ли ястие с олово, оловото ще те сготви теб.
Анхела знаеше, че в този облик всъщност се крие собственият му баща. Този sicario беше истинският му татко. Не полицаят, с когото беше избягал преди години на север и който му беше обещал, че всичко ще е наред и че нарковците не се интересуват от него. Човекът, загубил цялото си семейство, понеже не знаеше как да души вятъра и да разбира кога се е обърнал срещу него.
Този sicario беше истинският баща на Анхела. Този убиец виждаше света без розови очила.
— Така че аз ще умра, както съм живял, но за теб не е задължително — допълни sicario. — Ти иди в Ел Норте. Направи втори опит. Без повече ястия с олово.
— А какво ще стане с Мама и Айя?
— Няма да взимаш никого със себе си, ¿entiendes?96 — Убиецът разтърси предупредително бутилчицата. — Или правиш така, или оставаш тук и живееш, както се каниш да умреш, и умираш, както си живял. Затова иди на север и започни на чисто. Тук, долу, е твърде горещо за теб.
— Но аз няма да живея така, както искам да умра.
Убиецът се разсмя:
— Не се притеснявай за това, mijo. Ще оживееш.
Наведе се с бутилката мескал и започна да ръга тялото на Анхела с гърлото ѝ. И където го докоснеше с нея, в плътта му се отваряха чудотворни дупки. Лееше се кръв. Анхела се взираше в раните си от куршуми. Не го беше страх. Раните боляха, но му се струваха правилни. Сякаш винаги се бе очаквало да ги има.
— Имам дупки в мен — промърмори.
Онзи sicario отпи от мескала и се разсмя:
— Ами накарай твоята жена да ги зашие.
— Тя ме заши…
— Не онази жена — sicario му се стори разочарован. — А другата, дето на първо място ти ги е отворила! — отпи от бутилката, след това пак ръчна Анхела с нея и го дари с още една дупка от куршум. — Наистина си твърде глупав да живееш. Stupido. Идиот… — още две ръчвания. Две нови дупки.
— Испанският ти куца.
Онзи sicario се разсмя:
— Толкова време си отсъствал, откъде ще знаеш? — и се ухили на Анхела. — Искаш ли един съвет, mijo? Не ядосвай las mujeres97… По-добре се живее в пустош, отколкото с гневна жена. Нали знаеш поговорката? Дълбока verdad98 има тука, mijo. Все тая дали е в Мексико, или в картелно Чиуауа, или тук, горе, в Ел Норте. Ядосаната жена ще ти резне топките и ще те остави да пееш като птичка.
— Но аз не съм женен.
Онзи sicario се усмихна многозначително:
— Така казват всичките малки гангстерчета, които търчат около фустите си… — и вдигна обвинително пръст. — Но момичетата си знаят най-добре. Знаят в какво си се забъркал. Дори да не го казват, пак знаят. Виж само какво стана с мен! — той посочи тялото си и Анхела видя, че и той е нашарен с дупки от куршуми.
— Нали виждаш какво направи жена ми? — каза sicario. — А сега те всички пеят песни за тази puta. Очакваше се да бъде моето corrido99, но го посветиха на нея, а аз какво получих? Няколко стиха и после кучката ми причини това… — той се наведе, жестикулирайки яростно с бутилката. — И тази част в песента, дето я бия, докато вземе да плюе кръв? Не е вярна! Кълна се в майка си. Да, бе, може и да съм се поразвихрил. Но никога не съм я удрял силно! — той поклати сериозно глава. — И всичкото това в песента е лъжа!
Анхела се разсмя на оправданията му.
— Хубаво тогава, че не си отишъл на север. Жените тук, горе, хич не ги понасят такива работи.
Онзи sicario му се стори разочарован:
— Точно това се опитвам да ти кажа, mijo! Не мами северните жени! Те ще те прецакат.
Анхела го погледна, объркан.
— Но аз току-що я срещнах.
Онзи sicario разстроено вдигна ръце към небесата.
— Той е твърде тъп да живее, Кльощава майко! Опитвам се да му обясня, но съм виждал и cholobis с повече мозък от него! Нека просто да го гръмна. Ще е по-добре за всички ни!
Анхела се събуди с вик.
Луси се наведе над него и нежно положи длан на челото му. Той имаше чувството, че го е сгазил влак и от тялото му е останало само насинено и накъсано месо.
Намираше се в полузавършена стая от шперплат с оголени гвоздеи. От един на стената висеше торбичка с кръвна плазма. До нея от нагърчен плакат в пациента се взираше Бритни Спиърс. Ботоксирана и беззъба, но все пак ставаше да си теглиш една чекия насаме.
96
Entiendes (исп.) — разбрано, ясно (заповедна форма във второ лице на глагола entender). — Б.пр.