Гласът му беше изненадващо нежен — емпатията на човек, който е бил под чужд контрол и знае колко лесно се чупят идеалите у другия. Луси усети почти всеобхватна вълна от благодарност и прошка в гласа му.
— Някой такъв си е намерил Джейми, нали? — попита тя. — Някой в службата му е работел за вас. Някой ваш шпионин.
— Ще трябва да питаш Хулио или неговия човек Восович. Те единствени са знаели със сигурност — Анхела, задъхан, коленичи полека и дръпна парче мокет. Беше залепен. Изпъшка. — Помогни ми. Все още малко не съм… на себе си.
Мокетът се отлепи със силен разпарящ звук и отдолу се показа таен капак.
— Досущ като пиратска съкровищница!
— Скрий го под боклука, който дори боклучарите няма да искат… — Анхела сви рамене. — Плюс че наоколо има достатъчно скривалища, та дори да изгубим едно-две, ще е без значение.
— Имаш предвид, ако половин Финикс изгори?
— Нещо подобно — той отвори капака и разкри спускащо се в мрака тъмно стълбище. — Помогни ми да сляза.
Луси се спусна първа и го преведе полека до мазето. Той щракна ключа и ги окъпа бледата светлина на няколко микрокрушки.
— Батериите все още работят — заключи с облекчение.
Той импровизира, осъзна Луси, докато оглеждаше заредените рафтове, варелите с вода и пакетите чисторби.
Анхела изглеждаше толкова уверен, че би могъл да я измами и да я накара да си мисли, че знае какво прави, но явно едва се крепеше на крака и се бореше да се докопа до шанс, който — ако Луси трябваше да признае честно и вземеше предвид потрошеното му тяло — му се изплъзваше още преди да е разровил складираното в мазето оборудване.
Той извади пистолет и го провери. Взе да вади кутии с патрони и да зарежда пълнители. Тренирани до автоматизъм и успокояващи действия. Задъхан от усилието, измъкна от друга кутия балистично яке и ѝ го метна.
— Това е за теб.
— Очакваме ли да стрелят по мен?
Анхела с усмивка погледна през рамо.
— Ако стоиш до мен ли? Сигурно… — извади още едно яке. — Помогни ми, а? — и подаде ръка. — Не мога да се…
Тя му помогна да се намъкне в куршумоустойчивата броня, след това на свой ред огледа заредените рафтове. Имаше запечатани метални кутии за патрони с етикети на протеинови блокчета и пакети рехидратационни препарати на прах. Отвори една — оказа се пълна. В ъгъла стоеше петдесетгалонов бидон с вода. Месеци живот, може и повече, като се имат предвид и чисторбите.
— Тук долу е мечтата на препъра100 — отбеляза тя.
Анхела изсумтя.
— Шибани препъри.
— Проблем ли имаш с тях?
— Само когато им изсмучем кладенците до сухо — той се изсмя цинично. — Така и не можах да разбера защо хората си мислят, че могат да оцеляват сам-самички. До един си седят в малките бункерчета и си мислят, че ще яхнат самостоятелно апокалипсиса.
— Може да са гледали твърде много стари уестърни.
— Никой не оцелява, ако е самичък — пламът на Анхела накара Луси да заподозре, че всъщност не говори за препърите.
Междувременно той ровеше в кутиите с лекарства и четеше етикетите.
— Обезболяващи… Ах! — грабна няколко таблетки и ги изпи на сухо. — Така е по-добре.
Тършуваше из запасите като откачен. Извади мобилен телефон и разпечата пакет батерии. Зареди телефона и набра номера. Миг по-късно изреждаше кодове пред събеседника си в другия край на линията — поредици цифри и букви. В гласа му зазвънтя напрежение. Усмихна се на Луси, но в гърлото му хъхреха отчаяние и паника.
— Трябва ми спасителен екип — изпъшка. — Аз съм… в оазиса Ацтек. Моля… побързайте. Кървя… — и затвори телефона. Хвана Луси за ръката с припряно: — Хайде! Време е да се махаме.
— Какво правим?
— Тестваме една теория — той я повлече към стълбите с мъчително задъхване. Докато се изкачваха, тежко се облягаше на нея.
Пред къщата Луси тръгна към пикапа си, но Анхела я дръпна в другата посока.
— Не, не с колата. Набива се на очи.
— Набива се… за какво?
Но той вече куцаше по улицата:
— Тази къща става.
Само дето премина през входа и излезе отзад, прекоси двора и се измъкна на следващата празна улица, преди най-накрая да се допрепъва до друга къща.
— Тази май я бива… — изкашля се и отсъстващо избърса кръв от дробовете си върху джинсите. — Да, става. — И посочи стълбите.
— На горния етаж ли искаш да се качиш?
— Трябва да видя!
Очите на Анхела бяха оцъклени, погледът — налудничав.
На половината път нагоре почти падна и Луси бе принудена да го подхване. Вместо да спре, той запълзя нататък.
На горната площадка задъхан обиколи от спалня в спалня, проучваше всяка стая, докато не намери такава с непокътнат прозорец.
Нахлу в нея с олюляване и се просна на пода, втренчен навън. Дишането му беше накъсано, очите — ококорени и стъклени от обезболяващото, болката и усилието. Попита:
100
Препър (от prepper — англ.) — привърженик на сървайвълизма, който се подготвя и трупа запаси за сериозни катаклизми, които в никой случай не се изчерпват с нашествието на зомбита. — Б.пр.