— Двеста — каза момичето. — По времето, когато успеем да откараме всичката тази вода, ще е поне двеста.
— За мен колко ще има?
— Деветдесет.
Мария беше наясно, че Сара е впечатлена. Не спря да дърдори през целия път към дома, замислена за дела си и възбудена, че е изкарала тридневната си надница само като се е помъкнала с приятелката си в тъмното.
— Ти си също като моя скъпар — заяви Сара. — Чаткаш я тая работа с водата.
— Не съм такъв играч.
Но дълбоко в себе си Мария се чувстваше поласкана от комплимента.
Скъпарят на Сара виждаше света ясно.
А сега и тя умееше същото.
Глава 4
Антуражът на Кейтрин Кейс от черни „Ескалейд“46 хрущеше по строшени стъкла и парчета гипсокартон, оставяйки тебеширени следи.
Предната кола изпълваше огледалото за задно виждане на Анхела — стоманената ѝ решетка му се хилеше. Беше матовочерно чудовище, клекнало под тежестта на бомбоустойчивата броня, огледалните бронирани прозорци и високоефективните батерии. Нямаше лога, които да идентифицират Водната служба на Южна Невада. Черно и анонимно. Въпреки заслепяващия блясък на обедното слънце над Вегас фотоволтаичната кожа на водещия „Ескалейд“ едва-едва блещукаше.
Изотзад наизлязоха още няколко коли и затвориха улицата.
Охранителните отряди на ВСЮН излязоха от колите и се разпръснаха, нахълтваха в прашасалите изоставени къщи и проучваха преките. Наемниците бяха хора на „СюисЕкзек“, въоръжени с M-16-ки, защитни жилетки и непрозрачни очила.
Анхела наклони огледалото и се загледа в патрулите, които като призраци обикаляха обградилите алеята руини. Позна няколко души. Чиселм и Собел. Ортис. Дело на тръгнали на зле патриотични воини. Военни отпадъци, изхвърлени от Министерството по въпросите на ветераните и без обещаните им пенсии. Добре се справяха на новата си въртележка.
Собел се появи на един плосък покрив отпред, проучвайки хоризонта за снайперисти. Анхела си го спомни да лочи бира в един стриптийз клуб дълбоко под казината на „Сайпръс 1“, докато над него се върти едно момиче.
— Получавам пет пъти повече, отколкото в армията! — беше надвикал басовия тътен Собел. — И изобщо не излизам по задачи от страната! Плюс че не ме целят дронове от три мили височина! Казвам ти, Веласкес, това е проклета златна мина! Минаваш на частно и копаеш съкровище!
— Лесна работа ли е? — беше се поинтересувал Анхела.
— Тая щуротия? Мамка му, не. Последният път, когато беше толкова зле… беше май при президента Сапиенса в Мексико сити точно след като се изрепчи едновременно на онези от Синалоа47 и на Картелните щати и се опита да действа сам.
— И как мина?
Собел забели очи и придърпа момичето в скута си:
— Е, аз се измъкнах жив.
Анхела чакаше търпеливо. Екипите на ВСЮН си знаеха работата. Леден въздух изпълваше теслата, по соларната кожа на колата се стичаше ток. Още една двойка премина покрай затъмнените прозорци на теслата — Ортис и жена, която Анхела не позна, внимателно се промъкваха покрай натрошено на парчета триетажно блокче, разритвайки нахвърляните празни чисторби. Тухлените стени на сградата бяха надраскани с избелени от слънцето обиди и рисунки на Кейтрин Кейс, които демонстрираха къде може да си го завре, ако смята, че ще накара хората да се махнат оттук.
Най-хитрата беше стилизиран ковчег с надпис „Кутия за Кейс“. Останалите не бяха толкова готини.
ПИЙ--КНЯ--ИБ--А ВОД--ЧКА
Надрасканите със спрей обиди и сексуални заплахи прекъсваха под дълбоките драскотини по фасадите, където грабители бяха смъкнали старите охладители и бяха насекли стените, за да измъкнат окабеляването и медните водни тръби. Масовите потреби, превърнати в масов боклук.
За Анхела беше поразително колко сходно изглеждат различните градове, след като са загубили водата си. Нямаше значение дали са в горната част на река Колорадо, или в долната. Все едно дали иде реч за Лас Вегас или Финикс, Тъксън или Гранд Джънкшън, Моуаб или Делта. В крайна сметка всичко беше еднакво: ослепели светофари се люлеят по пълните с търкалящите се топки тръни улици, търговските центрове са притъмнели и са с високо ехо и строшени витрини, голф игрищата са покрити с пясък и са обрасли с мъртви, изсъхнали дървета.
Точно в този момент Карвър Сити се беше запътил към същата ситуация като на руините тук — просто поредната жертва на острия, ясен взор на Кейтрин Кейс и още по-острите ѝ водосрези. Ортиз изникна върху триетажното блокче и надникна надолу към улицата. Зад него се виждаха неравните форми на най-новото начинание на Кейтрин Кейс — „Сайпръс 3“, гордо вирнал глава в задименото синьо на небето — бъдещето, арогантно грейнало над старите руини на Лас Вегас.