Момичето беше изхвърлено като отпадък. Не беше дори прекрачило в сериозните дебри на тийнейджърската възраст, а ето го мъртво на дъното на мръсна тюркоазна дупка, по-синя от небето над главите им.
Долу при нея бяха слизали и диви кучета, бяха я мъкнали напред-назад, бяха ръфали вътрешностите ѝ, оставяйки следа от кървава кал, преди да избягат при пристигането на техниците на местопрестъплението. Кръвта на момичето беше съсирена. Драскотините на коленете ѝ — черни от кръв и сиви от прах. Младо момиче с подстригана като на фея черна коса и сребърни обечки във формата на сърчица — можеше да е всякоя, само дето беше станала никоя.
Торес и приятелчетата му се шегуваха един с друг и от време на време поглеждаха в посока на Луси, докато дърпаха от цигарите си. Разправяха си разни неща на испански, които тя не можеше да разбере. По онова време испанският ѝ беше смотан. Тя се насили да остане на ръба на басейна и да гледа надолу към строшените ръце и крака на момичето по-дълго, отколкото ѝ се искаше — усещаше, че мъжете я наблюдават, и се опитваше да докаже, че погледът на Торес не я плаши.
А след това полицаят се върна и отново килна каубойската си шапка в нейна посока:
— Сериозно го казвам. Не пиши за труповете. Те все създават повече неприятности, отколкото си струват.
— Ами тя? — беше попитала Луси. — Не заслужава ли да бъде запомнена?
— Тя? Вече не ѝ пука. Да му се не види, като нищо даже се радва, че вече не е тук. Като нищо се радва, че е намерила начин да се измъкне от това проклето място.
— Дори няма да се опитате да разследвате, така ли?
Каубоят се засмя:
— Какво да разследваме? Поредната мъртва тексаска? — той поклати глава. — Мамка му. Че целият град е заподозрян. На кой му липсват тези хора?
— Отвращаваш ме.
— Хей! — Торес я хвана за ръката. — Не се шегувам за труповете. Ако искаш да правиш кариера в окървавените вестничоци52, ще наринеш предостатъчно. Но някои мъртъвци… — той врътна глава към момичето на дъното на празния басейн — не си струват да се пениш.
— Какво ѝ е толкова специалното на тази девойка?
— Виж какво ще ти предложа. Ще те свържа с редактора на „Рио де сангре“53. Защо не им хвърляш всичките трупове? Мога даже да ти дам изключителните права за отразяването на историите, ако искаш. След това момиче имам двама cholobis, хвърлени в Марикопа от движеща се кола. Плюс още петима плувци, до които трябва да се добера веднага щом партньорът ми се върне.
— Плувци? — повтори след него Луси.
Торес се разсмя, смутен:
— Дявол го взел, момиче. Още си мокра… — и се отдалечи, клатейки глава и ухилен до уши. — Мокра и мека.
По онова време Луси не знаеше колко е лесно да напишеш грешното нещо. Колко е лесно да свършиш отпуснат върху волана с куршум в главата.
Тогава беше също толкова мокра и мека, както и Анна сега.
— Знаеш, че си добре дошла да поживееш с нас — каза сестра ѝ. — Арвинд може да го уреди през Националната програма за професионалисти. Ще дойдеш по покана от университета. С препоръките ти ще си направо готова за виза. А Стейси и Ант ще се радват да си при нас.
— Там има мухъл — постара се Луси да обърне нещата от смешната им страна. — Дори бельото ти мухлясва. Чела съм проучвания, които доказват колко е вредно за здравето.
— Давай по-сериозно, Луси. Липсваш ми. Липсваш на децата. Там си сама. А и тук има готини мъже.
— Готини канадски мъже.
— Арвинд е готин канадски мъж.
Луси безпомощно погледна сестра си. Нямаше готов отговор. Анна отвърна на погледа ѝ, също толкова безпомощна — цяла лекция се съдържаше във всичките онези неща, които отчаяно ѝ се искаше да каже, но не смееше.
Ти си луда.
Държиш се глупаво.
Никога не съм виждала доброволни самоубийци. Нормалните хора не правят такива неща. Всичко това го преглъщаше, понеже каква полза би имало да се скарат?
Колкото и да ѝ се искаше на Луси да пропадне през огледалото и да се присъедини към света на сестра си, не искаше да го заразява с всичкото онова, което вече гореше в нея. Искаше, не, нуждаеше се от стъклото помежду им, така че то да защитава Анна, Арвинд и децата. То означаваше, че все още съществува място, където бъдещето не се разпада на парчета.
Най-накрая Анна отстъпи и се насили за усмивка:
— Не спирай да говориш с мен просто защото съм ти трън в задника. Знаеш, че те обичам.
— Бия те само защото те обичам.
— Точно така — усмивката на Анна грееше с всичко онова, което не си беше позволила да каже, а след това се извърна от камерата. — Стейси! Ант! Елате да поговорите с леля Луси. Нали ми разправяте цяла седмица, че искате да се чуете с нея, и ето че тя ни се обади!
52
Названието идва от името на песента на Pomo for Pyros „Blood rag“; има се предвид жълтата, скандална преса, но свързана изцяло със страдания и мъртъвци. — Б.пр.