— Пиеш нашите пари — напомни ѝ Мария.
Сара я изгледа мръснишки:
— Моите пари, имаш предвид.
Мария направи гримаса, след това грабна чисторбата им и се изкатери по стълбите на мазето.
На задимената утринна светлина прекоси обсипаната с червен чакъл околност, джапанките я шляпаха по петите до мястото, където баща ѝ беше изкопал отходна яма в задната барака на къщата. Наричаше я „външен кенеф“ — нещо, което да цивилизова живота им, така че да не се налага да дрискат на открито като всички останали тексасци, които не са могли навреме да си хванат камиона.
Мария затвори вратата и преметна жица върху гвоздей, за да я заключи. Приклекна над ямата, сбърчила нос при миризмата, отвори чисторбата и се изпишка в нея. Когато свърши, провеси мехура на един гвоздей и си довърши работата, като се избърса с неравни парчета вестник, които със Сара бяха накъсали от „Рио де сангре“. Вдигна си шортите и излезе забързано, понесла полупълната чисторба, доволна, че отново е на открито и диша задимения въздух.
— Готова ли си с наема ми?
Мария изписка и подскочи, като почти изпусна чисторбата, докато падаше.
Един от биячите на Ветеринаря се беше облегнал на тоалетната, отчасти скрит от вратата. Деймиън. Гъсти руси расти и лениво око, което гледаше криво на света, лице с костни и сребърни пиърсинги и бяла кожа, изпечена и загоряла и изгаряла отново толкова пъти, че сега представляваше шарен юрган от тъмно златистокафяво и препечено от слънцето червено.
Мария го изгледа изпод вежди:
— Стресна ме.
Напуканите устни на Деймиън се цепнаха в лукава усмивка. Гордееше се със себе си.
— Аууу, няма защо да се плашиш от мен, момиченце. Нямаш нищо, което да ми трябва — освен наема… — той поспря. — Е? В теб ли е?
Мария се изправи на крака, внимателно стиснала неразлятата чисторба. Плашещо беше да го завари застанал така — зловещо напомняне, че само защото Нгуен не са вдигнали тревога, това не значи, че тя е в безопасност.
Бащата на Мария може и да им беше помагал — когато г-жа Нгуен беше със септична бременност, я закара до шатрата на Червения кръст в багажника на пикапа си, но това не означаваше, че дължат нещо на момичето. Не и ако заради това трябваше да се изпречат пред човек, способен да им унищожи семейството.
— Не ме издебвай така — заяви Мария. — Не ми харесва.
Деймиън само се изсмя:
— Бедната малка tejana55 не обича да ѝ излизат откъм гърба… — той закрачи към нея. — Наречи го безплатен урок, putita56. Много хора дебнат по-добре и нараняват по-зле от мен… — той се изкиска под нос. — Плувните басейни са пълни с мацки като теб. Безплатен съвет? Мисли като заек и си отваряй ушите, преди да се подадеш от дупката, ясно?
Защо ли му имаше доверие, зачуди се Мария. Не беше като да ѝ е приятел. Нямаше съмнение, че ако не се справя с наема, ще я изхвърли или ще ѝ източи кръвта и ще я продаде на черния пазар, или пък ще ѝ продаде задника, за да си изкара квотата за Ветеринаря.
Но все пак, когато напоследък се молеше за защита, твърде често в мислите ѝ се появяваше лицето на Деймиън. Той не ѝ беше приятел, но и не мразеше тексасците. От каквато и болест да страдаше, тя не се подхранваше от такива като Мария. Която беше готова да приеме всичко, до което може да се докопа.
— Парите ми в теб ли са? — попита той.
Мария се поколеба.
— Все още имам време до довечера.
— Предполагам, това значи, че ги нямаш?
Когато тя не отговори, Деймиън се изсмя:
— Смяташ, че ще си събереш наема в следващите дванайсет часа? Да не си тръгнала да продаваш твоето малко стегнато culo57, без да ми кажеш?
Мария се поколеба:
— Нямам го кеш. Имам вода. Един куп литри. Докато не ги продам, наемът ми е във вода.
Деймиън се ухили подигравателно.
— О, да. Чух, че някакви малки putas са направили удар на хуманитарната помпа. Напълнили си цяла червена количка с вода от Червения кръст. Трябва да ти взема такса само задето си я докарала.
— Трябва да я продам, ако си искаш наема.
— Може да ти взема наема във вода, да ти спестя усилието.
— Тази вода ли? — тя му протегна чисторбата, пълна с тъмножълта пикня.
Деймиън се разсмя:
— Не пия тази гадост. Това е за тексасци.
— Става си просто вода, щом я прецедя.
— Продължавай да си го повтаряш.
„Той просто ме изпитва“ — каза си Мария. Но въпреки това се страхуваше. Деймиън наистина можеше да ѝ вземе всичката вода, ако си го науми. Цялата вода, която беше спечелила толкова евтино и се очакваше да продаде толкова скъпо… Заяви:
— Ако ми платиш каквото ще дадат в „Тайян“, може да я вземеш още сега.