Бурята се усили. Денят се превърна в нощ. Пясък и ситни камъчета блъскаха по прозорците и ги разтърсваха. Разговорите бяха приглушени и накъсани, потиснати от бушуващата отвън стихия.
Промърморените притеснения на пътниците подсказаха на Анхела всичко, което имаше нужда да знае за тях. Повечето бяха от Финикс и се опитваха да стигнат някъде другаде. Неколцина разполагаха с разрешителни, с които щяха да влязат в Невада или пък в Калифорния, други можеха да идат чак в Канада. Всички страдаха по това, което оставяха зад гърба си. И отчаяно копнееха онова, което ги очакваше, да се окаже по-добро.
Каскада от електронни иззвънявания сигнализира, че бурята отслабва — пакетите с данни най-сетне успяха да се промъкнат през облаците прах и да стигнат до телефоните на собствениците си.
Посетителите замърмориха с облекчение, че бурята не се беше оказала голяма. Заусмихваха се един на друг и се чувстваха късметлии, докато сервитьорките им оправяха сметките.
Анхела пробва отново да се обади на Кейс, но улучи гласова поща. Натоварена дама, заета с големи работи.
В укритието за коли той възможно най-добре изтупа въздушните филтри на теслата и избърса праха, процедил се в сградата с ламаринени стени.
Няколко минути по-късно отново летеше през Аризона, следвайки скритите под прашни преспи смътни очертания на междущатската магистрала, и вдигаше подире си петльова опашка от прах.
Глава 8
— Два кинта — черпакът, един юан — чашата!
Или „бързо чукане, бързи кинти“, както обичаше да казва Сара.
Мария беше във вихъра си, продаваше черпаци, докато до нея се пържеха pupusas60 и олиото на скарата на Тууми цвърчеше. Пари си разменяха собствениците — потни потъмнели пачки дребни китайски банкноти, които тя пъхаше в сутиена си. Наля от бутилка „Аквафина“ в чашата на строителния работник, без да откъсва очи от нивото на водата. Беше специалист по оценката на обема течности. По-добра от всеки един барман в ледените клубчета, където действаше Сара.
Тууми стърчеше зад печката си „Коулмън“ и се потеше. В равномерен поток смъкваше от скарата pupusas и ги увиваше в страници от „Рио де сангре“. Ярките снимки на убийства веднага попиваха мазното още докато раздаваше храната на чакащите на опашката му клиенти.
Тууми. Едър, чернокож и плешив като яйце. С пот по челото, втренчен в скарата, скрит под сянката на голям червено-бял чадър, който си отиваше с червеното и бялото на престилката му. Едър, силен тип, който може да си защити бизнеса — кула от сила, която засенчваше и Мария, докато сипваше вода.
— Два кинта — черпакът, един юан — чашата — каза тя на следващия клиент. Евтина вода, станала скъпа просто посредством преместването ѝ от червенокръстката помпа до този прашен тротоар край строителното скеле на аркологията „Тайян“.
Мария изпразни бутилката „Аквафина“ в чашата на друг работник и я метна в количката си. Повече от половината беше отишла, а обедът на втората смяна още дори не беше започнал. Тя си тананикаше, докато работеше, събираше числата. Пресмяташе наема и храната. Парите за Деймиън. Пари, за да плати на койота, който гарантираше, че ще я прекара през границата.
Тууми погледна към следващия клиент с усмивка:
— Имам с мръвка и queso61, с боб и queso или просто с queso…
— Чаша или черпак? — попита Мария.
Над мястото им висеше гъст дим. Много хора носеха филтърни маски. Богатите имаха „Ралф Лорен“ и „ИаЯн“. Бедните — „Американ Ийгъл“ и „Уолмарт“. Мария се зачуди дали да не похарчи част от спестяванията си за една такава. Имитациите не бяха много скъпи и може би дробовете щяха да спрат да я болят толкова много. Сигурно си струваше да вземе и една за Сара. Току-виж помогнало на кашлицата ѝ.
Видимостта беше паднала до четвърт миля. Скелетът на полупостроената аркология до тях се губеше в сивата мъгла, поясите на завършената кула, фотоволтаичните панели и стъклени повърхности изчезваха в небесната смес от дим, мъгла и горещина. Сара се кълнеше, че от горните етажи се вижда целият град. Днес, предположи Мария, дори богатите скъпари там, високо горе, се взираха в същия дим и сивота, както и тя гледаше долу в прахоляка.
Опашката си оставаше стабилно от по шест-седем души, всички в очакване да дадат поръчките си. Тууми имаше най-доброто място. Беше достатъчно близо до „Тайян“, че да прилапва работниците между смените. Плюс че прибираше и част от скъпарите, които харесваха уличната храна и се измъкваха от завършените части на „Тайян“. Най-доброто от двата свята.
60
Pupusa (исп.) — традиционна салвадорска тортиля от царевично брашно; плънката се слага преди изпичането, което е основната разлика с останалите латиноамерикански блюда от този тип. — Б.пр.