— Бум — прошепна Анхела.
Хулио се стресна, после се усмихна широко. Свали оръжието и раменете му провиснаха от облекчение. Възкликна:
— Дявол го взел, ese64, радвам се да те видя! Дявол го взел! — пъхна пистолета обратно в сакото си и затвори вратата. Сграбчи Анхела в меча прегръдка. — Дявол го взел, само колко се радвам да те видя.
— Чух, че било кофти — каза Анхела, когато се разделиха.
Хулио изпъшка:
— Това място… — той поклати глава. — Знаеш, че беше лесно, като работехме заедно, нали? — махна към госта си. — Така, де, виж се само. Наръгаха те във врата, но поне знаеше кой точно фермер сме вбесили. А тук, долу? Нищо подобно. Тук, долу, ти прерязват гърлото, щото някой смята, че на токата на колана ти е „Самотната звезда“65. Напълно случайна работа, казвам ти.
— Като чух, че са те пратили тук, долу, реших, че я караш леко и полека!
— Нещата не се изчерпват с тексаски курви и твърда валута. Така, де, ясно е, че Финикс е направо цвете, ако си имаш апартаментче в „Тайян“. Сещаш се — приятно бълбукащо фонтанче, до което да си пиеш еспресото, куп китайски секретарки да обикалят наоколо по късите си полички… — домакинът поклати глава. — Но навън в тъмната зона? В предградията? Че този град е шибана каша! Всеки път, когато изляза да проверя някое от нашите скривалища, си мисля, че ще ми вкарат едно plomo66 отзад в тила!
— Финикс не се възражда, както разправят, а?
Хулио го стрелна с мрачен поглед. Отиде до минибара и се зае да рови в него.
— Финикс по-скоро пропада в канала. Този град се върти около проклетия сифон. Ако всичко това не беше такава шибана издънка, всъщност бих благодарил на Вос, че дава на Кейс причина да ме изтегли оттатък реката.
— Вос?
— Восович. Александър Восович. Един зонър, когото ползвах. Копелето разрита целия кошер с все пчелите.
— А ти какво го караше да прави?
Хулио се върна от минибара с една „Корона“.
— Обичайните неща — той притисна бутилката към шията си, наслаждавайки се на хладината. — Беше идеален, понеже го раздаваше инженер-хидролог в „Салт Ривър Проджект“. Така че го накарах да завързва приятелства. Да раздава пари, когато хората имат нужда от помощ със сметките си от игрите в Златната миля, такива работи. Понякога ме свързваше с по някой нов приятел, който си е хванал. Имахме хора в ЦАП, във „Финикс Уотър“. В Бюрото по мелиорациите. Но ти казвам, нищо от тази мрежа не си струваше да умреш… — Хулио спря да ползва бутилката вместо торбичка с лед. Взе да я размахва. — Така, де, вярно, че Вос изрови за стратегията на „Салт Ривър“ да изкупи някои от фермерите им. Или че следеше колко плаща Аризона, за да осмуче водните права на някои от индианските племена. Такива работи. Но след това се натъкна на нещо друго… — той коленичи и отново взе да рови в хладилника. Наизважда бутилки „Файв стар“, „Янджин“ и „Корона“. — Едно типче във „Финикс Уотър“ почна да го лови на въдицата си. Казваше, че има нещо, което Вос може да поиска да купи. Нещо ценно.
— И кой е бил това?
Хулио се надигна иззад туловището на хладилника с гримаса:
— Вос беше потаен. Казваше, че бил адвокат от „Уотър“. Не искаше да ми сподели повече подробности.
— И ти го остави да се измъкне с това оправдание?
— Просто прецених, че този pendejo иска да ме изцеди. Да добави брокерска комисиона, нещо такова. Зонърите винаги търсят да докопат предимство. Такава им е шибаната култура тук, долу. Корумпирани до мозъка на костите си.
— И какво се продаваше?
— Може и нищо да не е било. Мен ли питаш? Започвам да си мисля, че просто аризонското контраразузнаване е искало да ни изпързаля. Цялата работа ми изглежда като капан… — Хулио измъкна кутийка „Текате“67. Отвори я. Отпи със затворени очи. Изпъшка. — Дявол да го вземе, хубаво нещо. Прекараш ли достатъчно време в тъмната зона, почваш да си мислиш, че студеното питие е шибан мираж! — погледна през рамо към Анхела. — Искаш ли и ти една?
— Не, добре съм си.
— Сигурен ли си? — Хулио врътна глава към хладилника. — Има още една вътре. И след това остават само „Корона“ и китайските боклуци.
— Смяташ ли, че твоята дружка Восович те е предал?
Хулио изгледа Анхела изпод вежди:
— Е, откакто гледах видеото му от моргата, съм почти сигурен, че все нещо е предал.
— И смяташ, че си уязвим?
— Ако беше някой друг, нямаше да се притеснявам — Хулио сви рамене. — Повечето хора, които ползвам, държа на една ръка разстояние. Анонимни пратки. Шифровани скрити имейли. Такива разни хубавини. Но Вос? Мамка му… — той поклати глава. — Работехме заедно има-няма десетина годинки.
65
„Самотната звезда“ (Lone Star) — флагът на Тексас, символизира солидарността на тексасците с борбата за независимост на Мексико, а днес е символ на независимия дух на щата. — Б.пр.