Анхела прецени, че дамата няма да остане много дълго на този свят при скоростта, с която беше излетяла. Все някой най-накрая щеше да се раздразни и да я приспи завинаги.
По телевизията Тау Окс тъкмо напълни с куршуми няколко cholobis, които тероризираха тексаски бежанци, и сега беше наврял пистолет в устата на някакъв рус тип и настояваше да получи отговори за Изгорелия.
Анхела харесваше героя му от „Неустрашим“: Релик Джоунс, бивш морски пехотинец, върнал се от службата си в Арктика у дома на тексаския бряг само за да открие, че семейството му е изчезнало по време на ураган.
В първия сезон Релик Джоунс прекара доста време в опити да открие съпругата и децата си в противоураганните куполи на Федералната агенция за извънредни ситуации в Южен Тексас, разравяше човешките отпадъци и заблатените брегове около Залива и се сблъскваше с цунамита и един куп торнада. Сега вече беше на път и в търсене.
И дявол го взел, ако Тау Окс не знаеше как да си изиграе ролята.
Тау познаваше загубата и идеално се въплъщаваше в Релик. Преди „Неустрашим“ копелето беше на пълната нула. Стана голяма звезда в няколко екшън филма и ром-коми и после изчезна. Затъна в кока и мехурчета71, твърдеше се, че е бил и жиголо, а след това изцяло изпадна от таблоидите. На хората спря да им пука за него. Пълно беше с други звезди, които си прецакват живота по-успешно и по-живописно. Тау Окс беше свършен.
След това, ей тъй от нищото, се беше измъкнал от канала за тази роля. Сега беше на средна възраст и доста закоравял. Не хубавото момченце от миналото. Копелето беше изкарало достатъчно време в месомелачката, за да те накара наистина да вярваш, че е тексасец.
Казанчето в тоалетната избълбука. Хулио излезе от банята. Закопчаваше си колана.
— Все още ли гледаш тая гадост?
— Харесва ми — обясни Анхела. — Копелето има душа… — Тау Окс имаше белези. Беше преживял проблеми. Опита се да обясни: — Има дълбочина.
Не бяха много актьорите, които изглеждаха реални за Анхела, и беше ясно като бял ден, че никой от играчите не познаваше света, в който действаше той, но Тау Окс… Когато играеше тексасец, човек усещаше искреност. И Анхела беше минал през месомелачката. Когато Кейтрин Кейс го извади от ада, имаше нужда от прераждане и тя му го даде.
Втори шанс. Може би точно това му харесваше на тоя cabron.
— Какво разправят за онази мацка от моргата? — попита Хулио.
— Е, определено не е „кървава“ вестникарка. Истинска журналистика прави — обясни Анхела. — Има доста статии.
Не каза, че му се струва особено позната. Когато я беше видял в моргата, усети как го разтърсва светкавицата на разпознаването, и което беше по-притеснително, тя го накара да я пусне, когато всъщност трябваше да я сграбчи и да се опита да я разпита по-подробно. Като същински глупак я беше оставил да си отиде, а сега се налагаше да я докопва отново.
Срамна работа.
— В тлъстите издания е. „Гугъл/Ню Йорк Таймс“. ВВС. „Киндъл Поуст“. „Нешънъл джио“. „Гардиън“. Разни зелени боклуци. „Хай каунти нюз“. Други такива. Пише много за това как Финикс сдъвква хората. Има си и хаштагове. Публикува много във #PhoenixDowntheTubes. Пада си един вид негова кралица.
— Тя прави #PhoenixDowntheTubes? — Хулио за момент се заинтригува. — Този е от доста яките. Малко като #BodyLotty. Чел ли си някога #BodyLotty? Направо луда работа. По-добро дори от вестничетата с кръвчицата.
На екрана на телевизора Тау Окс тегли куршума на последния гангстер. Приглушен гръм. Кръв по прахоляка.
— Бая трупове има за описване — отбеляза Анхела.
— Повярвай ми — отвърна Хулио, — това ще излезе по-голямо и от Ню Орлиънс… — той вдигна телефона си. — Лоша новина за loteria обаче. Мисля, че изкарахме петстотин юана за „над сто и петдесет“, но още нямам потвърждение. А сега онези нещастници не щат да обявяват бройката. Сърдят се, че не били сигурни как трябва да ги броят, докато копаят нови от пустинята… — той недоволно погледна екрана на телефона си. — Става ти ясно, че е време да се махаш отнякъде, когато дори проклетата loteria не бачка… — пъхна устройството в джоба си. — Майната му. Да имаш нужда от нещо друго, преди да хукна на север?
— Прегледа ли нещата на другия тип?
— Аха — Хулио отиде до мястото, където беше захвърлил всичко, конфискувано от торбичките с вещите на труповете. — Тук няма нищо… — той се ухили и вдигна една златна карта. — Освен ако не искаш да влезеш в „Апокалипсис сега!“ и да провериш колко анонимен кеш е спестило нашето мъртво хлапе. Може да стигне за купон.
71
Жаргонно название на наркотика мефедрон (4-метилметкатиндн, 4-ММС), известен още и като „бяла магия“. — Б.пр.