Анхела се засмя.
— Мислех, че ще кажеш 007.
— Не ми изглеждаш достатъчно умен за 007 — отвърна тя. — Достатъчно голямо прасе си, ако съдим по това как ми гледаш задника, но не си достатъчно умен.
Анхела се облегна удобно и прикри, че го е заболяло.
— Водосрезите не съществуват — отбеляза. — Това е просто слух, който хората разнасят. Мит е, ясно? Като чупакабра78. Нещо измислено, та да си имат хората Торбалан да отнесе вината, щом положението се скофти. Кейтрин Кейс не държи водосрези. Тя просто има достатъчно хора, които решават проблеми. Има адвокати, доносници и рейнджъри — това да. Но водосрези? — Анхела сви рамене. — Не е съвсем вярно.
Луси остро се засмя:
— Значи си няма хора, които да инфилтрират водните стопанства на другите градове?
— Не.
— И няма служители, които карат фермерите да изчезват посред нощ, когато не искат да си продадат водните права?
— Не.
— И няма хора, които организират и въоръжават опълченията по южната граница на Невада, за да нападат тези от Аризона, Тексас и Ню Мексико, ако се опитваме да пресечем Колорадо и да идем в щата ви.
Анхела не можа да не се подсмихне леко:
— Виж как бързо схващаш.
— Освен това не са ваши и черните хеликоптери, които гръмнаха водопречиствателната станция на Карвър Сити, нали?
— А, не. Това определено е наше дело. Онази вода беше наша.
— Значи ти си от Невада. Работиш за Кейтрин Кейс.
Той сви рамене.
— Не се измъквай. Знаех си, че не си Калифорния. Онези типове обичат деловите костюми.
— Други хора са — отвърна Анхела. — И костюмите им обаче са от балистичната линия.
Луси му се усмихна напрегнато:
— Защо тогава не вземеш да ми разкажеш какво е правел с Джейми твоят приятел, дето не е водосрез, та и двамата да предизвикат смъртта си.
— Обзалагам се, че и това го знаеш. Премисли го добре. Разстели го за оглед.
— Сериозно ли? Мислиш ли, че можеш така да ме работиш? Всеки път, когато отгатна нещо за теб, ти се опитваш да го използваш, за да ми задаваш въпроси? Не — журната поклати глава. — Няма да те пусна в къщата си и да позволя да ме цедиш така. Или си отваряш устата да говорим, или си заминаваш.
— Или какво — ще ме гръмнеш?
— Хайде да видим!
Анхела вдигна ръце като знак на извинение:
— Ами задай си въпросите.
— Не се ли уморяваш да разрушаваш всичко?
— Да го разрушавам ли? — той се засмя. — Не си върша така работата. Не си схванала добре.
— Така ли мислиш? Където и да идеш, хората страдат… — тя махна с ръка към решетките на прозорците. — Не се ли засрамваш от онова, което сте сторили тук, във Финикс? Спираш ли поне да помислиш за това?
— Така го казваш, сякаш притежавам магически сили. Не съм направил нищо на Финикс. Градът сам си го е причинил.
— Финикс не си е отрязал ЦАП. Някой е дошъл и го е опраскал със силни експлозиви.
— Чух, че са били морморски сеционисти.
— Градът е останал без вода месеци наред, преди да го ремонтират.
— Виж, Финикс се е оказал уязвим. Не е по моя вина, нито е по моя вина, че Карвър Сити са се пънали да строят насред пустиня въз основа на купчина младши водни права. Саймън Ю може да се цупи колкото си ще, но този град изобщо не е трябвало да изпомпва вода на първо място.
— Ти си бил, нали? — Луси се ококори. — Лично си присъствал на тази акция. Ти си един от хората, които ги вдигнаха във въздуха. Христе, сигурно си бил и в отряда, ликвидирал ЦАП!
— Някой трябва да пусне кръв, за да имат другите вода.
— Звучиш като католик.
— Кланям се предимно на Санта Муерте. Но що се отнася до вината… Не. Не чувствам вина. Ако Вегас не беше бутнал онези палячовци през ръба, Калифорния щеше да го направи — Анхела врътна глава към „Кадилачена пустиня“ на полицата на Луси. — Маса народ знаят, че това е било глупаво място за вдигане на град — още от едно време — но Финикс си е пъхнал главата в пясъка и се е преструвал, че не ги очаква катастрофа.
— Значи дори не си се поколебал, преди да вдигнеш във въздуха последния им стабилен воден запас? — попита Луси.
— Харесва ти да ровиш в калта, нали? Да изравяш лъжите. Да крещиш истината дори ако ще те убие накрая.
— Разбира се… — Луси се смълча. — Не. Знаеш ли какво? Не. Въобще не ми пука за лъжите. Истина. Лъжи. Едното или другото, стига да… — тя замлъкна отново и поклати глава. — Не е заради лъжите. Заради премълчаването е. Премълчаването ме побърква. Всичко онова, което не се казва на глас. Всичките думи, които не се изписват. Това ти засяда под ноктите. И след известно време просто те убива. Всичките статии, които се учиш да не създаваш. Всичките истини и лъжи, които никога не отпечатваш, понеже до една са твърде опасни.
78
Чупакабра — популярно чудовище от Латинска Америка, в буквален превод името му означава „сучещ кози“. — Б.пр.