— Съжалявам — каза му. — Вината не е твоя. Не се притеснявай!
Боже, само влошаваше положението!
Майк се втренчи в яйцата, които цвърчаха в тигана.
— Какво би правила, ако можеше да се измъкнеш оттук? — Вдигна очи и внезапно се втренчи в нея. — Ако някой си тръгваше и би искал да те вземе със себе си? Какво ще направиш?
Този въпрос хвана Мария неподготвена, сякаш той ѝ четеше мислите. Но въпросът не прозвуча хипотетично.
— Не знам. Ще си потърся работа? — Не знаеше какъв е верният отговор, но предполагаше, че ако каже правилното нещо, може да си отвори много врати. — Или да се върна в училище.
— Нали знаеш, че от другата страна на границата от чешмите не тече мед и масло?
— По-добре е, отколкото тук.
— Определено. Но ако можеше да идеш, където си пожелаеш, къде би отишла? Ако можеше да постъпиш, както си пожелаеш, какво щеше да направиш’?
Струваше ѝ се странно въодушевен. Досущ пери-веселяшки пастор, който ѝ предлага изкупление.
— Ако можеше да отидеш, където си поискаш, и да правиш всичко, да бъдеш всякаква — какво би подхванала?
— Но това не е истинско — възрази Мария. — Никой не получава подобен шанс.
— А ако можеше?
Дразнеше я, че Майк продължава да повтаря невъзможни неща, но въпреки това му отговори:
— Искам да ида в Китай. Татко казваше, че трябва да живеем там. Ще ида в Китай и ще уча китайски. Веднъж татко спомена, че близо до Шанхай има плаващи градове. Ще ми се да живея там. Да плавам по океана.
— Тексаска си, нали?
— ’Збира се.
— А как се озова тук?
Мария се замисли дали, ако му разкаже, ще го накара да я съжали. Може би така ще го свърже по-плътно с нея и Сара? Нуждаеше се от нещо повече от секса, за да го закачи добре. Сексът беше временно явление. По улиците имаше твърде много момичета, които биха дали всичко за душ и малко пари да си подплатят сутиените. Не стигаше да го чукаш. Майк непременно трябваше да хареса нея и Сара. Беше задължително да ги вижда като личности. Като хора. Хора, които имат значение.
Така че разказа историята си и не преигра. Просто му каза как щатската гвардия дошла в градчето им недалеч от Сан Антонио и им казала, че трябва да оставят всичко, защото вече няма да карат вода в града. Каза му как са излезли от Тексас на път на запад, понеже всички знаели, че Оклахома отпраща хората, а Луизиана била пълна с бежанци от ураганите. Каза му колко зле било в Ню Мексико. За накачените по бодливата тел на оградите трупове и за конвоите с пери-веселяци, за хуманитарните червенокръстки постове и как майка ѝ умря от чикунгуня79.
Каза му също и за плановете си. Как продава вода с Тууми. Описа му как се опитала да използва съвета му за цената на водата.
Майк се засмя при тази част от историята, беше впечатлен и реакцията му ѝ даде надежда, че успява да го закопчае. Само да беше в състояние да привърже този мъж към себе си и Сара, той можеше да ги отведе навсякъде.
— Нали знаеш, че Кейтрин Кейс е започнала с продажби на вода? — попита Майк.
— Това е госпожата, която притежава водата на Лас Вегас, нали?
— Горе-долу. Започнала е да продава вода от фермите на градовете, като взимала най-добрата цена, когато водните трансфери наистина набрали скорост. След като изцедила Лас Вегас, я наели да прави същото с всички останали. Постоянно търсела начин да пробие. Знаменита е със сделките, които прави.
— Не съм като нея.
Той сви рамене:
— Не си толкова различна. Важното е да се кара вода там, където хората я ценят. Кейс борави със стотици и хиляди кубични фута, ти работиш на галон. Но играта не е толкова различна.
За изненада на Мария той се отлепи от яйцата. Отиде до полиците и извади стара хартиена книга. Погледна я преценяващо, прелисти я и извади разни натикани между листовете документи. Подаде ѝ томчето и попита:
— Това попадало ли ти е някога?
Мария я пое и прочете бавно заглавието:
— „Кадилачена пустиня“? За коли ли се разправя вътре?
— Всъщност — за вода. Това е един вид разказ как сме стигнали дотук. Има и други книги. После издадоха доста. Може да прочетеш онлайн Флек или Фишман, или Дженкинс и другите… — Майк кимна към книгата в ръцете си. — Но винаги съм смятал, че хората трябва да започнат с тази. Това е библията, когато става дума за вода.
— Библията, а?
— Вехтият завет. Началото на всичко. От времето, когато си мислехме, че можем да караме пустините да цъфтят и водата винаги ще ни бъде подръка. Когато смятахме, че може да местим реки и да контролираме водата, вместо тя да контролира нас.
79
Чикунгуня — арбовирусна инфекция, пренася се от комари. Симптомите наподобяват артрит, водят до изкривявания на крайниците и адски болки в ставите. — Б.пр.