На въжета по стена се спускаха ремонтни екипи и се опитваха да измислят какво да направят…
Насипът започна да поддава.
Ръката на охранителя падна от рамото на Луси. Зад нея някой изкрещя, ужасен. От стената бликаше все повече и повече вода. Откъртваха се цели монолитни късове. През процепите потичаха нови и нови фонтани. Разрастваха се все по-бързо и по-бързо. Инженерите, същински точици по язовирната стена, се разбягаха. Мащабът беше прекалено голям за възприемане, а хората — миниатюрни в сравнение с мощните струи, които под налягане излитаха през насипа.
Срути се цял участък от горния ръб. С него падна и бетонобъркачка, която се преобърна и литна надолу между тесните стени на каньона. Играчка, захвърлена от водата, която плаваше в усилващото се течение и се въртеше.
Някой включи звука на мониторите. Задъханият глас на новинар изпълни атриума, изброявайки дълъг списък от градове, уязвими за потока вода:
— Просто не знаем докъде ще стигне! Бюрото по мелиорациите очаква да се срутят и насипите „Мороу Пойнт“ и „Крайстъл“. Щабът на инженерните войски препоръчва евакуационни тревоги в следните населени места: Хочкис, Делта, Гранд Джънкшън, Моуаб… вълната може да стигне чак до „Глен Каньон“!
Новинарят продължи да изброява имена на градове, докато камерите се местеха от срутващата се стена към тясното гърло на каньона и кипналата кална вълна. В прииждащата река се поклащаха канари с размерите на къщи. Новинарите първо нарекоха събитието „терористичен акт“, след това се поправиха и заявиха, че можело да се окаже и структурен проблем. Самият язовирен насип беше издигнат преди почти сто години и сега умираше. Нови и нови струи кална вода избликваха от нея.
Част от стената на каньона се отчупи, подкопана от силните струи, и от нея се обели огромен нанос напукан гранит, парчетата се разлетяха и пометоха част от наблюдателите. Подобни на мравчици, зяпачите се разбягаха от ръба. Новинарят крещеше:
— Там имаше хора! — сякаш не беше очевидно, но той продължаваше да го повтаря, задъхан и ужасен. — Там пострадаха хора!
— От Бюрото по мелиорациите получихме съобщение, че стената е проверявана наскоро и сметната за стабилна. Конструкцията и геологичното разположение са били идеални. Няма сведения за язовирна стена, срутила се спонтанно, след съществуване в стабилни условия толкова дълго…
— Значи е терористичен акт — обади се трети глас в студиото. Но новинарят продължаваше да се дърпа от определението. Луси се зачуди дали нещастникът има връзка с Калифорния.
Ако е притискан да кара по-полека с щата, както бяха притискали и нея. Ако в момента изживява личното си plata o plomo80…
Стената се срути под напора на кипнала вода.
Пороят щеше да се излее през каньоните, да пресече щатските граници, да удави градове, да изтрие всякакви следи от човешка дейност по течението си, а новинарят още се мъчеше да избегне твърдението, което всички знаеха, че няма начин да не е вярно — на Калифорния ѝ беше писнало да се пазари за дела си от реката и беше направила нещо по въпроса. Луси осъзна, че ѝ се отваря мечтаната възможност.
Трябваше само да се размърда, докато всички други са парализирани.
Тя се изплъзна по-далеч от охранителя. Промъкна се през сборището, спокойна и целеустремена — вървеше, докато всички останали стояха и зяпаха омагьосани.
Все едно не съществуваше. Бродеше като призрак.
Прескочи въртележките на входа и стигна до асансьорите. Пъхна се след шокиран до смърт мъж в една от кабинките и го остави да включи таблото с картата си. Натисна собствения си бутон.
Докато вратите се затваряха, мерна за последно всичките онези богати скъпари, привилегированите от „Тайян“, до един да зяпат новините и до един — обърнати на прашинки пред лицето на мощта на Калифорния.
Глава 20
„Моля те махни се моля те махни се моля те махни се.“
Само че непознатите се мотаеха, мърмореха и се шегуваха. Ровеха в чекмеджетата, събаряха посудата. Мария лежеше свита под леглото и се бореше да не издаде нито звук.
Пишкаше ѝ се. Колкото повече се опитваше да се убеди, че няма нужда, толкова повече нарастваше напрежението. Жадно изпитата вода се връщаше да я предаде. Мария не спря да се моли нападателите да се махнат.
Вместо това те се караха.
— Не мога да го отворя, задник такъв. Нали това ти казвам.
— Това е четец за отпечатъци. Използвай проклетия му пръст!
Последва трополене и влачене — Мария предположи, че мъкнат тялото на Майк.
80
Plata o plomo (исп.) — букв. „парите или оловото“, т.е. „приемай подкуп или чакай смърт“. — Б.пр.