Жената изпищя за помощ, но Мария знаеше, че няма да ѝ помогне. Издрънча стъкло — може би масичката за кафе. Един от мъжете изврещя и също почна да пищи от болка.
— Хвани я. ХВАНИ Я!
Още удари.
Жената спря да пищи.
Дълго време от дневната не се чуваше нито звук повече.
Накрая един от мъжете каза:
— Мамицата му и крава. Трябва да се махаме оттук!
Гласът му беше хриплив и изтощен.
— Какво ще правим с нея?
— Имаш предвид след дяволския шум, дето вдигна?
— Трудно е да накараш някой да падне тихичко. Искаш ли да я довърша? Да я зарежа с чукалката?
— Мамка му, не! Искам да знам какво знае тя. Вече имам един труп, който нищо полезно не може да ни каже. Взимай я. Аз ще нося компютъра.
Чу се изсумтяване и ново тупване.
— Полека с главата ѝ!
— Хубаво, де! — нервен смях. — Както и да е. Мъртвите момичета са тежки.
— По-добре да не е умряла, pendejo.
Вратата се отвори и затвори. Апартаментът затихна.
Мария лежеше неподвижна, неспособна да повярва, че онези двамата наистина са се махнали. Минутите тиктакаха. Накрая тя изпълзя сковано изпод леглото. Гърбът ѝ гореше. Беше се издрала до кръв, докато се мъчеше да се натика отдолу. Опита се да стане. Кожата я сърбеше от щипането на урината.
Сара лежеше в леглото, а кръвта ѝ се просмукваше в чаршафите. Мария се взираше в неподвижното ѝ тяло. И тя също трябваше да е мъртва. Мъртва досущ като Сара. Олюля се замаяна. Седна на пода, борейки се с чернотата, която заля полезрението ѝ, опитваше се да диша, мъчеше се да победи паниката. Беше се държала в ръце по време на кризата, но сега откри, че дори не може да се изправи. Наведе глава между коленете си. Насили се да диша бавно. Чернотата отстъпи.
Отвън в дневната великолепната гледка все така царстваше в стаята. Водните чаши, от които пиха те с Майк, още стояха на плота. Купата, която беше използвал да разбива яйцата, лежеше строшена на пода в кухнята — диамантени отблясъци слънчева светлина, подчертаващи кръвта по плочките.
Когато се приближи, Мария видя, че Майк е прострелян в лицето. Носът и окото му липсваха, в тила му зееше голяма дупка. Парченца коса, череп и мозък се бяха пръснали по белия килим като останките на счупената купа. Размазаната широка лента кръв по плочките и килима показваше къде го бяха влачили.
Липсваше му един пръст.
Това довърши нещата.
Мария хукна към банята в борба с напъните си.
Тази ръка я беше докосвала. Ръката на мъртвец, сега осакатена, бе докосвала кожата ѝ!
Повърна. От гърлото ѝ бликнаха вода, жлъчка и ужас. Бълваше, трепереше и плачеше, стомахът ѝ се свиваше, червата ѝ се усукваха, докато накрая не остана нищо, а с това и цялата мъка и страх се откъснаха от сърцето ѝ. Пречистиха се и изчезнаха.
„Всичко е остъргано“ — помисли си Мария задавено.
Отпусна чело на хладния порцелан на тоалетната.
„Бягай. Махай се оттук. Иди при Тууми.
Не. Дръж се умно.“
Мария се насили да влезе под душа. Изкъпа се внимателно, изтърка кръвта и пикнята, потта и ужаса, насили се да не мисли за труповете точно пред вратата на банята.
В спалнята избягваше да гледа към Сара, докато си търсеше роклята и я навлече, изпълнена с омраза към допира на прилепналата тъкан до кожата ѝ и към това колко беззащитна я караше да се чувства. Намери обувките си — глупавите творения на висок ток, които Сара бе казала, че Майк ще хареса, ако носи.
„Дръж се умно.“
Мария прерови чантата на Сара. В нея намери няколко „План Би“81, още една тубичка мехурчета и няколко лепколенти с нещо, което не смяташе, че са опитвали. Имаше също и двайсет долара и петюанова монета.
Мария си спомни как Сара я придърпва плътно, докато се целуват.
Ще плати ще плати…
Пари.
Отиде в дневната и прерови захвърления портфейл на Майк. Нямаше кеш — само карти. Но пък беше напълно възможно да не е носил кеш в клуба. Или убийците да са му взели парите. Сара се кълнеше, че винаги ѝ плащал предварително. Но пък Майк беше редовен клиент. Може би Сара му се е доверявала да плаща после?
Мария огледа дневната, опитваше се да си представи къде едно богато кали може да къта пари за чукалка. Взе се в ръце и се върна в спалнята, като се стараеше да не гледа към Сара. Прерови чекмеджетата на Майк — чорапи и бельо, панталони, ризи с логото с малката изящна птица и надпис „Проучвания Ибис“… Нямаше кеш. Прерови килера, също и джобовете на костюмите на Майк, отпусна се на колене и претърси всичките му обувки…
Чу от дневната подрънкващо стържене. Застина и се вслуша. Промъкна се в другата стая. Пристъпваше потайно, напрегнала уши да разбере какво е чула. Вероятно не беше нищо важно. И все пак вече се беше задържала твърде дълго в апартамента. Имаше неприятното усещане, че времето ѝ изтича. Сигурно беше плод на въображението ѝ. Време беше да си тръгва. На път към вратата забеляза оставена на плота книга. „Кадилачена пустиня“. Майк беше казал, че може да я продаде. Хората харесваха стари книги. Не можеше да намери парите му, но поне…
81
„План Би“ (Plan B) — контрацептив, който се взима до 72 часа след акта за предотвратяване на бременност. — Б.пр.