— Познаваш работата ми?
Типът се разсмя.
— Да не се майтапиш? Луси Монро? Ти си знаменита, маце. Всичките тези първи страници, всичките тези повръщни за мъртвите ти приятели… — пауза. — Копеленцето Джеймс Сандерсън свърши очушкан бая зле, нали така?
Луси си спомни Кристин, която ѝ описваше травмите на Джейми. Адреналинът… подсказва ревивификация. Травма на ануса… само дланите и стъпалата са отрязани преди смъртта. Останалите… са причинени впоследствие.
Шофьорът още приказваше:
— Това момче имаше направо смахната самоувереност, нали така? Смяташе, че може да ни подмята как си ще. Да ни разиграва, все едно сме като тъпаците от „Финикс Уотър“.
— Не.
Но си беше вярно. Точно толкова самоуверен беше. Луси още си го спомняше, седнал в апартамента си, пиян и самодоволен. Как планираше големия си удар.
— Най-хубавото нещо в тая работа — каза ѝ тогава той — не е дори, че ще съм по-богат от Господ. Преебаването най-много ме кефи. Ще прееба Зино от „Договори“ и Мира от деловодството. Норис и смотаните му смешки как да накара Верде отново да протече. Маркес, който ме захвърли на средата на нищото да ровя в древни записи и да бягам от черните вдовици. Когато приключа с тях, ще са наебани във всяка възможна дупка.
— Радвам се да видя, че все още показваш най-добрите си черти.
— Смееш ми се. Но знаеш ли кого наистина нямам търпение да прееба? Кейтрин Кейс. Преди да си ида, непременно ще ударя на големия зъл Вегас една чекия в зъбите! — Джейми се разсмя. — Зонърите ще са ми благодарни поне за това.
Луси сериозно се разтревожи при тези му думи.
— Мислех си, че продаваш на Калифорния.
Джейми я беше стрелнал с лукав поглед.
— Какви точно ги въртиш с Вегас, Джейми?
— Кой, moi82? Просто си връщам някои дългове.
Беше толкова сигурен, че знае как да играе играта и да манипулира всички играчи.
— За Вегас ли работите? — Попита Луси похитителите си. — Това ли е то? С Кейтрин Кейс ли сте?
Типът до нея я цапна по главата.
— Нали ти казах, че няма да задаваш въпроси.
— Просто…
Той я удари по-силно.
Глава 22
Мария се събуди в ада и видя някакъв мъж да гори в пламъци.
От него бликаше сатанински дим, а наоколо бълваше адски огън точно какъвто бе горял на картините, които майка ѝ рисуваше едно време, когато още се занимаваше с изкуство.
Горящият човек дявол беше коленичил над нея гладен, сякаш се канеше да ѝ изреже сърцето и да го изяде.
„Мъртва съм — осъзна тя. — Умрях. Отидох в ада, задето изоставих Сара.“
А след това дяволът заговори.
— Хей, пийни малко вода!
Видението избледня, заменено от брутален на вид мъж, белязан и облечен с балистично яке. Зад него слънцето прежуряше, обвивайки го в нимб от алена светлина, пламтеше над Финикс и се оцветяваше в кехлибарено там, където грееше през автофилтрите на прозорците на апартамента, които стигаха от пода до тавана.
Мария повърна.
— Полека, момиче — посъветва я мъжът. — Сериозен удар си понесла.
Тя опипа челото си. Над дясното ѝ око растеше огромно, чувствително гъше яйце. Белязаният мъж се наведе по-ниско. Когато Мария се сви, той се дръпна, вдигнал длани.
— Няма да те нараня, ясно? — и повтори на испански. — ¿Me entiendes? ¿Hablas español? ¿Inglés?83 Разбираш ли ме? ¿Comprendes?
— И на английски бива.
— Добре. Хубаво. Дай да ти видя очите.
Мария колебливо се остави да я огледа. Оказа се много нежен за такъв страховит тип. Дланите му, груби и големи, обгърнаха брадичката ѝ. Пръстите му се плъзнаха над синината ѝ, след това по паешки пропълзяха през косата ѝ, натискайки нежно черепа. Надникна в очите ѝ.
Тя не можеше да откъсне очи от белега на мъжа. Минаваше от челюстта му надолу по врата и изчезваше под балистичното яке, гневен, тъмен и неравен ръбец на фона на мургавата му кожа.
Той пусна внимателно главата ѝ и се отдръпна.
— Получила си сътресение. Карай полека. Не търчи многомного. Може да ти се ще да поспиш… — тя вече се унасяше, но той я сръчка. — Недей сега. Сега не можеш да заспиваш. Не още. Трябва да се уверим, че ще се събудиш. Много силно се удари при падането.
— Тоест когато ти ме сграбчи — обвини го Мария.
Белязаният тип се усмихна, но без съжаление:
— Не можех да те оставя да ме наръгаш, нали? Нищо че имам меко сърце за дамите, пак не обичам да ме кълцат… — засмя се лекичко и докосна белязания си врат. — Да знаеш, че не е хич приятно.
Мария сериозно го изгледа.
— Определено щях да те наръгам.
— Заради това, дето е станало с приятелите ти? Да не смяташе, че ще ти се случи същото нещо?
Тя погледна към Майк, проснат до нея с разпилян по килима череп и локва кръв около него. Преглътна. Кимна.
83
¿Me entiendes? ¿Hablas español? ¿Inglés?… ¿Comprendes? (ucn.) — Разбираш ли ме? Говориш ли испански? Английски?… Схващаш ли? — Б.пр.