Броят на хората, които се занимаваха с вода, беше малък. Чисто избръснатите калифорнийци, федералните бюрократи в Бюрото по мелиорациите и Вътрешното министерство. Муниципалните водни мениджъри в многото градове, които зависеха от припокриващите се водни права на Западните Съединени щати…
Хулио.
През цялото време е бил една стъпка пред Анхела. Разигравал го е от самото начало. Убивал е хората, с които приятелят му иска да говори. Разчиствал е наоколо. Искал е да го надбяга до… къде?
Какво толкова преследваш, hijo de puta87?
Анхела си спомни Хулио, застанал в хотелската му стая и втренчен в телефона да мрънка за lotería и да се преструва, че го е страх. Спомни си как се намръщи при споменаването на Джеймс Сандерсън и даваше вид, че изобщо не се е интересувал от него.
Средно ниво никой си… Не пасва на профила… съмнявам се, че Вос го е вързал на каишка, щеше да ми каже.
Телефонът на Хулио пак мина на гласова поща.
„Къде си се дянал, по дяволите, змия такава?“
Предвид, че Хулио искаше да получи сведения от журната, щеше да потърси тихо местенце да я разпита. Място без съседи. Такова, което би смятал за безопасно.
Анхела се почуди дали Хулио има достатъчно големи guevos да ползва собствените им тайни скривалища. Като нищо — ако не смяташе, че някой го преследва. И несъмнено не би и помислил, че Анхела му е хванал дирята. Сигурно предполагаше, че дружката му още гони миражи около Финикс като муха без глава, докато Хулио го надбягва със сто.
Негодникът все още се чувстваше в безопасност, реши Анхела. Така че щеше да се залута по срутените краища на града, някъде в тъмната зона, където електричеството и водата са изключени, а хората са нарядко, и ще се настани в някое от хубавите си вегаски убежища, които по принцип бяха за срещи с агенти и информатори и които водосрезовете като Анхела ползваха, когато имаха нужда да се спотаят някъде.
И там щеше да си свърши работата с Луси Монро.
За тази операция Анхела беше научил наизуст половин дузина вегаски убежища. Само няколко бяха наблизо. Нямаше да са единствените, които Хулио си е уредил от името на Вегас, но си струваше да ги изпробва.
Анхела натисна газта, без да обръща внимание на възраженията на теслата, която подскачаше по прашните дюни и уличните дупки.
Времето цъкаше. Съвсем скоро журната щеше да е само поредното парче съсипана плът, същата като Восович и Сандерсън.
Глава 27
Първите убежища, които Анхела пробва, не показваха признаци на живот. Право пред третото обаче видя паркиран пикапа на приятеля си.
— Е, мамка ти и на теб, Хулио!
Подобна арогантност беше дразнеща. Ако на Анхела му трябваше допълнително потвърждение, че Хулио го смята за пълен pendejo, то да намери возилото му, паркирано пред едно от собствените убежища на Лас Вегас, вършеше работа.
Анхела спря малко по-нататък по улицата и огледа сцената. Нищо друго, освен прахоляк и носени от вятъра трънаци. Напуканите тухлени къщи стояха смълчани. Повечето още преди време бяха изкормени заради метала и слънчевите си панели.
„Нищо за гледане, нищо за притеснение. Давайте нататък, хора.“
Къщите бяха големи. Анхела се почуди дали някогашните им собственици са се чувствали богаташи в своите домове с 5 спални и 3 бани. Сигурно много им е докривяло, когато Финикс им е изключил водата. Всичките тези пари, инвестирани в неща като гранитни плотове — само заради стойността при препродажба — които сега представляваха просто лъснат камък, за който на никого не му пука…
Анхела презареди зигзауера си. Вкара патрон в дулото и се прицели в пикапа на Хулио.
— Фес! — прошепна, представяйки си как пистолетът рита в ръката му.
От тренировъчните обиколки познаваше добре плана на къщата и тя изглеждаше точно като във ВР-то, само дето сега слънцето приличаше на гърба му, докато се приближаваше.
На входа имаше катинар като на продавач на недвижими имоти. Анхела пъхна ключа и затаи дъх с надеждата, че Хулио не е сменил кодовете на убежището… Вратата щракна и се отвори.
Той се дръпна назад, понеже през процепа се разнесоха писъци. Дрезгави. Животински. Тихо се прокрадна по коридора към кухнята, като проверяваше стаите в движение. Писъците спряха, заменени от накъсано дишане. Анхела надникна зад ъгъла. Луси беше вързана за стол, гола до кръста. Устните ѝ бяха смазани и окървавени, гърдите — надрани с острие. Над нея се бяха навели Хулио и някакъв местен cholobi с гангстерски татуси на лицето — и двамата държаха ножове, а Луси трепереше и стенеше.