— Тя работи тук — казах, докато изчаквахме асансьора да се изкачи до нашия етаж. Беше спрял някъде долу, сякаш някой беше задържал вратата отворена, а това се случваше, когато екипът трябваше да натовари или разтовари много неща. — Работи за мен и не може да укрива информация от мен. Не може да ме лъже.
— Тогава и тя не беше уведомена. Двамата с Марино знаехме, но не й казахме.
— Знаел си и за Джак, Джони и Марк. За клуба по таекуондо. — Бях убедена, че Бентън е знаел. За Марино не бях толкова сигурна.
— От известно време наблюдавах Джак. Държах го под око. Да. След убийството на Марк миналата седмица, когато разбрах, че Джак е преподавал и на двамата с Джони.
Сетих се за фотографиите, които липсваха от кабинета на Филдинг; за малките дупки в стената, там, където преди са били кукичките.
— Фактът, че Джак беше поел определени случаи, вече имаше смисъл. Например случая на Марк Бишъп, въпреки че Филдинг мразеше да работи по инциденти с деца — продължи Бентън и се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, който да ни чуе. — Великолепна възможност да прикрие собствените си престъпления.
„Или престъпленията на някого другиго“, помислих си. Филдинг беше от хората, които можеха да бъдат използвани за нечие прикритие. Той отчаяно се нуждаеше от усещането за власт, за героичност. Напомних си да престана да го защитавам. „Недей, освен ако нямаш доказателства.“ Каквато и да се окажеше истината, щях да я приема. Хрумна ми, че липсващите фотографии от стената на Филдинг може да са групови снимки. Изглеждаше ми познато. Почти ги виждах. Навярно групите от клуба по таекуондо. Снимки, които включваха Джони и Марк.
Зачудих се, но не запитах дали Бентън, или може би Марино, не ги бяха свалили, докато Бентън продължаваше да обяснява колко далеч бил стигнал Филдинг в желанието си да внуши на всички, че Джони Донахю е убил Марк Бишъп. Филдинг превърнал един уязвим тийнейджър с и без това странна репутация в изкупителна жертва, а после, когато отстранил мъжа от Нортънс Удс, трябвало да отиде още по-далеч с манипулациите си. Това беше думата, която употреби Бентън. Отстранил. Филдинг го отстранил и като чул за намерения у мъртвеца глок, осъзнал, че е допуснал съществена тактическа грешка. Всичко се разпадало. Губел контрол, декомпенсирал досущ като Тед Бънди12, преди да бъде заловен, каза Бентън.
— Направил фатална грешка, когато вчера се отбил в балистичната лаборатория и попитал Мороу за глока — продължи Бентън. — Малко по-късно пистолетът изчезнал, и Джак изчезнал, а това било импулсивно и безразсъдно, много глупава постъпка от негова страна. Щеше да е по-добре, ако беше оставил оръжието да бъде проследено до него, а после да каже, че е било загубено или откраднато. Всичко друго би било по-добро от онова, което всъщност направил. Фактът, че взел оръжието от лабораторията, само показва доколко е изгубил контрол.
— Искаш да кажеш, че глокът, намерен у мъжа от Нортънс Удс, е на Джак?
— Да.
— Разбира се, че е на Джак — повторих, вече до асансьора, който, макар че спираше често, идваше нагоре. Осъзнах, че е станало обяд. Служителите отиваха към кафенето или излизаха от сградата.
— Да. Оръжието у мъртвия беше проследено до Филдинг, след като върху изтрития сериен номер е била използвана киселина — каза Бентън и разбрах, че знае кой е мъртвецът.
— Да, използвана е киселина. Но не тук. — Не исках да мисля, че в сградата ми е извършено още нещо, за което не съм била уведомена.
— Преди часове. На местопрестъплението. Погрижихме се да идентифицираме мястото.
— Хората на ФБР са го направили.
— Нужно беше бързо да установим до кого можем да проследим оръжието. За да потвърдим подозренията си. После го пренесохме тук, в Центъра, и го заключихме в балистичната лаборатория. За по-нататъшни анализи — каза Бентън.
— Ако го е убил, Джак би трябвало да е осъзнал проблема с глока още когато са му се обадили за случая в неделя следобед — отвърнах. — И въпреки това е изчакал до понеделник сутринта и едва тогава е взел мерки по отношение на оръжие, за което е знаел, че ще бъде проследено до него?
— За да не бъде заподозрян. Ако е започнел да задава много въпроси на полицията в Кеймбридж за глока, преди тялото да бъде докарано в Центъра, или е изискал оръжието да бъде предоставено веднага, при положение че лабораториите са били затворени, поведението му щеше да бъде преценено като странно. И да привлече вниманието на всички. Филдинг е изчакал, а до понеделник сутринта вероятно вече не е бил на себе си, но е имал идея как да постъпи, когато донесат оръжието. Планирал е да го вземе и да избяга. Не забравяй, че не е мислел съвсем логично. Важно е да не забравяме, че когнитивните му способности са били блокирани от злоупотребата с различни вещества.