Замислих се за хронологията. Въз основа на информацията от чекмеджето на бюрото му и следите от написаното върху бележките до телефона възстанових стъпките, предприети от него вчера. Както изглеждаше, скоро след разговора им в седем сутринта Джулия Гейбриъл ми се е обадила в Доувър, а около половин час по-късно той отишъл в хладилното помещение и научил от Ан и Оли, че тялото от Нортънс Удс изненадващо кърви. Изглеждаше по-логично да приема, че именно тогава Филдинг е разпознал мъртвия и е осъзнал, че глокът, за който е чул от полицията, може да бъде проследен до него.
— Щом не е разпознал мъртвия до понеделник сутринта, значи не той го е убил — казах на Бентън, а той отвърна, че Филдинг е имал мотив, за който вероятно не подозирах.
Доведеният баща на мъртвия е Лиъм Салц, уведоми ме Бентън. Информацията била потвърдена преди малко, когато агент на ФБР отишъл до хотел „Чарлз“, разговарял с доктор Салц и му показал снимка на мъжа от Нортънс Удс, направена от Марино при идентификацията на трупа. Илай Голдман, двайсет и две годишен, студент в Масачузетския технологичен институт, който работел в „Отуол Технолъджис“ и участвал в специализиран микромеханичен проект. Видеоклиповете от слушалките на Илай били проследени до сайт за уебкамери от сървъра на „Отуол“, каза ми Бентън, но не уточни кой е извършил проследяването и дали не е била Луси.
— Сам ли е оборудвал слушалките? — попитах, когато асансьорът най-после стигна до нас и плъзгащите врати се отвориха.
— Твърде вероятно е. Обичал всякакви импровизации.
— А ТООТО? Как се е сдобил с него? И за какво му е бил? Пак ли заради любовта му към импровизациите? — Знаех, че звуча цинично.
Разбирах, когато хората мислят предубедено, а аз не бях готова за подобно нещо. Нищо на този свят не би следвало да се решава така прибързано.
— Заради едно факсимиле, един модел, който бил изработил като момче — обясни ми Бентън. — Използвал фотографии, направени от доведения му баща на прототипа по времето, когато лобирал против него преди осем или девет години. Тогава и двамата с доктор Салц сте свидетелствали пред сенатската подкомисия. Очевидно, Илай буквално от пелените моделирал роботи и изобретявал разни неща.
Бавно се спускахме етаж след етаж, а аз се питах защо в „Отуол“ биха наели доведения син на хулител като Лиъм Салц; питах се и какво означава „Отуол“, понеже по думите на мисис Донахю името значело нещо.
— „Оу Ти Уол“ — отвърна Бентън. — Игра на думи. Фамилното име на основателя на компанията е Уол. И „Он Дъ Уол“13, като „муха на стената“, а фамилното име на Илай е Салц — уточни Бентън, сякаш не го бях чула, когато ми каза, че е Голдман.
Илай Голдман.
Предположих, че в „Отуол“ би трябвало да са направили проучвания относно произхода му. Разбира се, че са знаели кой е доведеният му баща, дори ако фамилиите им не са еднакви.
— ТООТО е отпреди много време — каза Бентън, когато вратите на асансьора се отвориха на приземния етаж. — А и нямам впечатлението, че в „Отуол“ са информирани за това, че Илай и баща му имат общи философски възгледи.
— Колко време е работил Илай там?
— Три години.
— Навярно преди три години в „Отуол“ не са разработвали нищо, с което Илай и доведеният му баща биха се ангажирали. — Отново гадаех.
Вървяхме по сивите плочи, а Фил, охранителят, не откъсваше поглед от нас иззад стъклената преграда. Не му махнах. Не бях приятелски настроена.
— Е, Илай се е безпокоял. Безпокоял се е от месеци — каза Бентън. — Готвел се е да демонстрира пред доведения си баща технология, която в никакъв случай не би спечелила неговото одобрение — муха, способна да кацне на някоя стена и да шпионира или да достави експлозиви, наркотични вещества, отрови или бог знае какво.
„Наноексплозиви или опасни медикаменти, пренесени от нещо с размерите на муха“ мислех си, докато минавахме покрай сътрудниците ми. Не ги бях виждала от месеци. Не спрях да разменя и дума с тях. Не им махнах, не ги поздравих, дори не ги погледнах.