— Затова ли ми попречи да се прибера навреме от Доувър? Трябваше ти време да смениш ръководството в Центъра? Трябваше ти време да смениш мен? — Едва намерих смелост да изрека всичко това.
— Тъкмо обратното. Исках да те предпазя. Не исках да си цапаш ръцете. Отлагах завръщането ти възможно най-дълго, без окончателно да те откъсвам от работата ти, а после бащата на булката прихвана проклетия свински грип и един труп започна да кърви. Племенницата ти се появи с хеликоптера си в Доувър, а аз се опитах да те задържа, като ти предложих да транспортирам тялото при нас, но ти отказа и това предреши всичко. И ето ни отново тук.
— Отново, да.
— И преди сме се забърквали в каши. Навярно ще ни се случва и за в бъдеще.
— Не си изпратил Луси да ме прибере.
— Да. А и не мисля, че тя щеше да приеме заповеди от мен. Благодари на Бог, че не й е хрумнало да се присъедини към военните. Щеше да свърши в Левънуърт.
— Не си й казвал да сложи подслушвателни в кабинета ми.
— Едно подхвърлено мимоходом предложение, за да знаем по-точно какви ги върши Джак.
— Мимоходом подхвърляш предложения, както канибал сърдечно би поканил някого на вечеря — отвърнах аз.
— Ама че аналогия!
— Хората се вслушват в предложенията ти, и ти го знаеш.
— Луси слуша само ако й изнася.
— А капитан Авалон? Заговорничила ли е с Джак срещу мен?
— Никога. Казах ти защо дойде тук миналия ноември. Тя е съвършено лоялна към теб.
— Толкова лоялна, а е казала на Джак за Кейптаун — изненадах се от себе си, че произнесох подобно нещо на глас.
— Нищо подобно. София не знае за Кейптаун.
— Как тогава Джулия Гейбриъл е разбрала?
— Съдиш по това, че ти се разкрещя? Да — каза той, сякаш току-що бях отговорила на въпрос, който не знаех, че е задал. — Спрях пред вратата ти, исках да разменим няколко думи и чух, че разговаряш по телефона; чух, че си замесена в нещо. Тя говори и с мен. Разговаря с много хора. Била разбрала, че в Доувър имаме практика да извличаме семенна течност от трупове и че всеки съдебномедицински експерт може да го направи, което, разбира се, е пълна глупост. Никога не бихме извършили подобно нещо, освен ако уместността и правомерността му не е съвършено потвърдена. Останала е с подобно впечатление, понеже Джак го е правил тайно в Центъра и го е приложил върху мъжа, убит от такси в Бостън в деня на сватбата си. Някой се е свързал със сина на мисис Гейбриъл. Можеш да се досетиш, мисля, как е стигнала до идеята, че синът й Питър би могъл да бъде подложен на същата процедура.
— Тя не е знаела нищо лично за мен. Не е имала нищо лично предвид. Сигурен ли си в това?
— Защо вярваш във всички тези негативни твърдения по свой адрес?
— Мисля, че знаеш защо, Джон.
— Тя категорично не е имала нищо конкретно предвид. Просто една гневна, агресивна жена, която е търсила отдушник, когато те е нарекла със същите думи, които прикачи и на мен, и на още няколко души от Доувър. Фанатици. Расисти. Нацисти. Фашисти. Голяма част от екипа се сдоби с грозни прозвища онази сутрин.
Бригс отстъпи от перваза на прозореца и взе лаптопа си. Това беше неговият начин да каже, че разговорът е приключил. Не можеше да води диалог, по-дълъг от двайсет минути. Всъщност този, който току-що проведохме, беше твърде дълъг за него и истинско изпитание за търпението му, а и засегнахме прекалено лични теми.
— Можеш да ми направиш една услуга, която ще оценя високо — каза той. — Моля те, престани да разправяш на всеослушание, че за мен ТООТО е най-доброто след фабрично нарязания хляб.
Бентън, помислих си. Допусках, че двамата са си побъбрили сърдечно.
— В това, разбира се, няма нищо вярно, но доколкото разбирам, си останала с такова впечатление и съжалявам, че се конфронтирахме по такъв начин — продължи Бригс. — Да дадем все пак шанс на робота да извлече трупа от бойното поле, вместо жив човек да рискува живота си или някой крайник, за да го направи. Това наричам „избора на Софи“15. Няма добър избор, просто два лоши варианта. Ти не беше права, нито пък аз.
— Тогава да оставим нещата така — отвърнах. — И двамата направихме лош избор.