— В кой шкаф са личните му вещи? — попитах аз Марино.
— В първия. Ключът е в мен — вземи го, ако искаш.
— Да. Има ли нещо, което лаборантите биха поискали да проверят?
— Не виждам причина за това.
— Тогава ще задържим личните му вещи до момента, в който ще трябва да ги изпратим в погребалното бюро или да ги предадем на родителите му. Стига да уточним кой е — отвърнах аз.
— Остава Оксфорд. — Бентън все така търсеше в интернет. — Но ако е носел пръстен на Оксфорд, би трябвало на него да пише „Оксфордски университет“, а ти твърдиш, че няма никакъв текст.
— Не твърдя — отвърна Марино. — Но изглеждаше така, сякаш е правен по частна поръчка, нали се сещаш — обикновено злато, гравиран кръст, затова ми се стори не толкова официален като онзи, който се поръчва от името на някое учебно заведение и няма текст.
— Сигурно. Трудно ми е да си представя обаче, че пръстенът е бил правен по поръчка за Оксфордския университет. По-скоро си мисля, че ако някой посещава колеж онлайн, би могъл да се сдобие с подобен пръстен, понеже няма как да получи друг. Разбира се, при положение че иска да се представя като абсолвент на онлайн колеж. Това е гербът на Сити Юнивърсити в Сан Франциско. — Бентън се отдръпна, за да може Марино да види на екрана елегантния кръст с мантия в синьо и златно, увенчан със златен бухал и три златни fleur-de-lis4 с три златни корони отдолу, а в средата — разтворена книга.
— Може. — Марино държеше тялото на една страна; обърна се към екрана и вдигна рамене. — Ако е гравиран по поръчка, няма да е толкова прецизен. Може би това е причината.
— Ще видя пръстена — обещах, без да прекъсвам огледа на тялото и да водя бележки върху листовете с клипс.
— Нямаме повод да мислим, че се е съпротивлявал, а може и да намерим ДНК на извършителя; да свалим нещо от часовника или отнякъде другаде. Познаваш ме — обобщи Марино онова, което се отнасяше за обработката на личните вещи на мъртвия. — Така или иначе, вземах проби наред. Нищо не ми се стори необичайно, освен че часовникът му беше спрял и беше от онези, самонавиващите се, каквито харесва Луси, с хронограф.
— В колко часа е спрял?
— Записал съм го. Някъде след четири сутринта. Около дванайсет часа след смъртта. Носел деветмилиметров пистолет с единайсет патрона, но нямал телефон — додаде той после. — Поне така предполагам, освен ако го е оставил у дома или някой го е взел. Може да е взел и кучето. Все това се питам.
— Във видеото на работната маса имаше телефон — припомних му. — Включен в зарядното до един от лаптопите. До стъклената лула, спомена я.
— Не видях всичко, което правеше, преди да излезе. Реших, че може да е взел телефона си на път към вратата — предположи Марино. — Или пък е имал повече от един телефон. Кой знае?
— Ще разберем, когато намерим апартамента му — каза Бентън и разпечата находките си от интернет. — Бих искал да видя снимките от местопрестъплението.
— Искаш да кажеш, когато аз намеря апартамента. — Марино сложи фотоапарата върху шкафа. — Понеже ще ровя наоколо. Ченгетата са по-големи клюкарки и от бабичките. Ще намеря къде живее момчето, а после ще моля за помощ.
8.
Отбелязах върху схемата, че в единайсет и петнайсет вечерта мъртвецът е бил напълно вкочанен и охладен след престой в хладилна камера. Следата от тъмночервено обезцветяване и позиционните светли петна върху кожата показваха, че поне дванайсет часа след настъпването на смъртта е бил положен по гръб с изпънати отстрани ръце с обърнати надолу длани, напълно облечен, с часовник на китката и пръстен на малкия пръст на лявата ръка.
Посмъртната хипостаза, позната и като послетрупни петна, или livor mortis, макар и нерядко погрешно интерпретирана дори от специалистите, беше сред любимите ми издайници. Би могла да се оприличи на натъртване заради травма, но всъщност е следствие от един банален физиологичен феномен — нециркулираща кръв, оттекла се заради гравитацията в малките кръвоносни съдове. Послетрупните петна са тъмно или моравочервени, с по-светли области на местата, където тялото е почивало върху твърда повърхност; независимо какво ми казваха относно обстоятелствата около смъртта, тялото само по себе си не лъжеше.
— Не се наблюдават вторични послетрупни петна, които да породят съмнение, че тялото е било местено по време на формирането на първичните — констатирах. — Всичко, което виждам, потвърждава факта, че трупът е бил затворен в чувал, поставен на носилка и повече не се е движил. — Прикрепих схемата на тялото към клипборда и отбелязах следите от колана, часовника и пръстена, обувките и чорапите — бледи отпечатъци върху кожата, които загатваха очертанията на ластик, катарама, тъкан или плетиво.