— Може току-що да е прелетял през океана от друга часова зона — подсказа Бентън.
— Само да приключим тук, и тръгвам да търся апартамента му — обади се Марино.
Проверих стойностите в базата данни за контрол на качеството. Исках да се уверя, че стандартното отклонение е нула и нивото на шума в системата, или по-скоро неговите колебания, са в границите на нормата.
— Готови ли сме? — попитах останалите.
Нямах търпение да започна сканирането. Исках да видя какво крие този човек.
— Ще изготвим топографията, после ще обобщим данните, преди да преминем към триизмерната реконструкция с поне петдесет процента припокриване — обърнах се към Ан, а тя натисна клавиша, за да приплъзне масата под скенера. — Този път обаче ще променим процедурата и ще започнем от гръдния кош, а не от главата; всъщност, нужна ни е единствено глабелата5 за справка.
Предпочитах мястото над носа, между веждите, което обичайно използвахме като пространствен ориентир.
— Напречното сечение на гърдите съответства точно на отбелязаната от теб област. — Хвърлих поглед към точките от списъка, докато вървяхме към контролния пулт. — И на местоположението на раната. Ще изолираме зоната и свързаните с нея наранявания; търсим улики в раневия канал.
Седнах между Оли и Ан, а Марино и Бентън придърпаха столовете си зад нас. През стъклото видях босите стъпала на мъжа в отвора на скенера.
— Автоматичен режим на работа, ниво на шума осемнайсет. Сегментна ротация от точка пет, конфигурация на детектора на точка шест-две-пет — разпоредих се. — Тънък разрез с ултрависока резолюция. Колимация десет милиметра.
Чух пулсиращите електронни звуци, когато детекторите започнаха да се въртят в рентгеновата тръба. Първото сканиране продължи шейсет секунди. Наблюдавах го в реално време върху компютърния екран, без да съм сигурна какво точно виждам, но трябваше да е това. Хрумна ми, че скенерът е неизправен или че виждам върху екрана снимка на друг пациент, че съм получила достъп до погрешен файл. Какво гледах?
— Боже! — прошепна Оли и втренчи смръщен поглед в изображенията в растера; странни изображения — сигурно беше грешка.
— Времево-пространствена ориентация, и да трасираме раната отзад напред, от ляво надясно и нагоре — разпоредих се. — Свържи точките, за да получиш дълбочината на раневия канал — добре, ето. Идентифицирахме раневия канал, а после той изчезна? Не разбирам какво означава това.
— Какво, по дяволите, виждам? — Марино явно беше стъписан.
— Нещо, което не съм срещала досега. Определено не и при прободни рани — отвърнах.
— Заради въздуха — оповести Оли. — Тук има адски много въздух.
— Тъмните зони тук, тук и тук — показах аз на Марино и Бентън. — На компютърния томограф въздухът изглежда тъмен. За разлика от по-светлите бели зони с по-висока плътност. Костите и калцирането са светли. Човек може да придобие достатъчно добра представа за обекта от гъстотата на пикселите.
Пресегнах се за мишката и преместих курсора върху ребрата, за да разберат какво имам предвид.
— Хиляда сто петдесет и едно. А тази не толкова светла зона тук — преместих курсора върху белите дробове — е четирийсет. Това трябва да е кръв. По-замъглените тъмни зони са кръвоизливи.
Сетих се за високоскоростните куршуми, които предизвикват невъобразими счупвания и разкъсвания, подобни на рана от взривна вълна при детонация. Това обаче не беше случай на огнестрелна рана. Това тук не беше взривно устройство. Не разбирах как може двете неща да са съвместими.
— Странна рана, която пресича левия бъбрек, минава нагоре през диафрагмата и прониква в сърцето, и през целия път предизвиква тежки поражения. Всичко това — посочих тъмните зони около вътрешните органи, сега разместени и разкъсани. — И още подкожен въздух. Въздух в параспиналната мускулатура. Въздух в ретроперитонеалното пространство. Как е проникнал всичкият този въздух в него? И тук, и тук. Костни увреждания. Счупени ребра. Счупен трансверзален издатък. Въздух и кръв в плевралното пространство, контузия на белия дроб, кръвоизлив в перикардиалната торбичка. И още въздух. Тук, тук и тук — докосвах аз екрана. — Въздух в околосърдечната област и в сърдечните камери, също и в белодробните артерии и вени.
— Не си ли виждала подобно нещо досега? — попита ме Бентън.