— Затова трябва да внимаваме да не разкриваме отделни детайли, когато не разполагаме с пълна информация. — Думите прозвучаха извънредно рационално.
— Нямаме избор. — Марино никога не се предаваше току-така. — Ще трябва да проучим защо един мъртвец започва да кърви.
— Първо, пълна компютърна томография на главата и торса — казах на Ан и взех якето си. — И пълна магнитнорезонансна графия на тялото; на всеки сантиметър от него. Качи на компютъра, каквото откриеш. Искам да го видя веднага.
— Аз ще шофирам — обърна се тя към Марино.
— Добре — вкарай някой от камионите ни в закрития гараж, да загрее.
— Не искам да загрява. Всъщност, мисля да включа климатика на максимум.
— Тогава може да пътувате заедно. Ще се видим там.
— Сериозно. Ако се затопли, може отново да започне да кърви.
— Твърде често гледаш „На живо в събота вечер“.
— Дан Акройд7 в ролята на Джулия Чайлд8? Помниш ли го? „Ще ти трябва нож, много, много остър нож“. И кръвта шурва наоколо.
— Много смешно.
— Старите бяха по-добри.
— Без майтап. С Розана Розана Дана9.
— Господи, обожавам я!
— Имам ги всичките на дивиди.
Смехът им ме изпрати, докато излизах.
Доближих палеца си до скенера и влязох в зоната непосредствено след приемната, където извършвахме идентификацията. Бяла стая и шкафове със сиви плотове, която наричахме просто „идентификационна“.
Сивите шкафове за веществени доказателства, всеки със свой номер, бяха вградени в стената. Използвах ключа, който ми даде Марино, за да отворя най-горния вляво, където личните вещи на мъртвия се пазеха, докато ги предадем срещу разписка на някой погребален дом или на семейството, когато най-после узнаехме самоличността му и кой може да предяви претенции към него. Видях вътре пликове с прилежно залепени етикети. Към всеки от тях беше прикрепен попълнен с почерка на Марино формуляр с гаранции за система за проследяване от вземането на уликата до предаването й в съда. Намерих малкия кафяв плик с пръстена печат и отбелязах часа, в който го извадих от шкафа. Въведох същата информация и в компютъра, после се замислих за дрехите на мъртвия.
Трябваше да ги прегледам още докато бях долу, а не да отлагам за след аутопсията, която щеше да продължи с часове. Исках да видя канала, оставен от острието, пронизало гърба на мъжа ниско долу и предизвикало такъв хаос вътре в него. Исках да се уверя до каква степен може да кърви раната, затова излязох от идентификационната и отново се отправих по облицования със сиви плочки коридор. Минах покрай рентгеновата зала и съзрях през отворената й врата Марино, Ан и Оли. Още бяха там, шегуваха се и се смееха, докато подготвяха трупа за транспортиране до „Маклийн“. Отминах бързо, без да им дам възможност да ме забележат, и отворих двойните стоманени врати към залата за аутопсии.
Обширно пространство с бяла епоксидна боя, бели плочки и блестящи стоманени релси с луминесцентни лампи, монтирани хоризонтално по белия таван. Единайсетте стоманени маси бяха подредени до инсталирани в стената стоманени мивки, снабдени с педал за управление на смесителя, спрей маркуч с високо налягане, контейнер за отпадъци, кош за промиване на пробите и контейнер за игли. Работните места, старателно обмислени и избрани от мен, представляваха минимодулни операционни с вентилатори, които се задействаха и сменяха въздуха на всеки пет минути, с компютри, аспиратори, колички с хирургически инструменти, халогенни крушки на сгъваеми конзоли, плоскости за дисекция, контейнери за формалин с канелки, тръбни стелажи с пластмасови контейнери за хистологични и токсикологични проби.
Моето работно място — работното място на шефа, беше първото. Изведнъж ми хрумна, че някой го е използвал. После фактът, че ми беше хрумнала подобна мисъл, ме накара да се почувствам странно. Разбира се, че са го използвали, докато съм отсъствала. Разбира се, че е бил Филдинг. Това нямаше значение. Защо му придавах значение? Казах си го, когато забелязах, че хирургическите инструменти върху количката не са прецизно подредени по начина, по който бих ги оставила аз. Бяха нахвърляни върху голямата бяла полиетиленова плоча за дисекции, сякаш някой ги е изплакнал, но без да се старае особено. Грабнах чифт латексови ръкавици от кутията и ги сложих. Не исках да докосвам нищо с голи ръце.
7
Канадски актьор и сценарист, завършил психология, криминалистика и политология, проявява интерес към паранормалното и участва в „Ловци на духове“. — Б.пр.
8
Американска готвачка, писателка и телевизионна водеща, представила френската кухня пред американската публика. — Б.пр.
9
Епизодична героиня от първите серии на „На живо в събота вечер“ по Ен Би Си, коментатор по наболели въпроси. — Б.пр.