След малко пазарене, увещаване и заплахи се сдобих с питиетата и поех към масата ни с няколко бутилки. Можех да ги държа всичките, защото си имах и нова ръка. Беше великолепна. Висококачествена, с фантастичен неврален интерфейс — беше си част от тялото ми. Тактилните сензори също бяха висококачествени, имаше и вградени жлебове за четирите ми нови нокътя. И най-хубавото — лазер на рамото, с компютърен прицел, независим от мен.
Новата ми ръка бе чудо на чудесата сред Жребците. Специални сили или не — рядко беше за подофицер да получи толкова качествена ръка, макар че Мадж ме беше уверил, че не е толкова добра, колкото краката му. Шаз се поразрови и ни уведоми, че ръката била за високопоставен офицер, който изгубил своята в инцидент с танк.
— Познаваш ли някой на име Нуада? — попита ме той.
— Не. Странно име. Защо?
— Ами, изглежда този Нуада, вероятно някакъв разпределител на пратки, е пренасочил тази към теб.
— Колко мило.
Но все така нищо не ми говореше. Може би въпросният офицер бе ядосал с нещо Нуада.
Бързо ми взеха водките и ги раздадоха. Спецназовете бяха добра компания, но и доста страшни типове. Не бих искал да им се качвам на главите, нито пък да им задлъжнея. През повечето време бяха по набези, връщаха се само за да презаредят запасите си и да повилнеят. Оперативният им интензитет бе по-висок от нашия, а това значеше много. Някои от спречкванията им с Тях звучаха много зловещо, но като цяло сами си бяха господари.
Един се опитваше да впечатли Мадж и със стоманената си паст с външно захранване, като отхапа парче от металната маса. Грегър, който обикновено млъкваше, като се напие, си умираше от смях на някаква история от един казашки релстотронен артилерист. Огледах седящите около масата. Руснаците имаха изумителен ефект. Пиянските ни похождения обикновено бързо ставаха сълзливи, защото знаехме, че каквото и да се е случило и колкото и отвратителни да са нещата, трябва да повторим всичко отначало. Руснаците сякаш се бяха примирили с това, дори му се наслаждаваха.
— Още не съм ял човешко! — извика Владимир. Мисля, че се пускаше на Бибс, а тя пък прихна и разля водка по цялата маса насред всеобщи освирквания.
— Аз съм — заяви, когато успя да преглътне. — Нищо не си изпуснал.
Аш също прихна.
— Ти си канибал? — попитах изненадан. Всички ми се присмяха. — Какво, бе?!
— Говори за свирки, Джейкъб — обясни ми Аш леко назидателно.
— Това не е ли по-скоро свинско? — попита Мадж.
— Цялото човешко е свинско — каза Грегър. Всички го изгледаха. — Подобно е. — Последва още една пауза, докато го чакахме да довърши. — Така съм чувал.
— Ял си човешко само ако си захапвал това, което са ти подали, докато си клечал пред тях — каза един от другите кибер върколаци. Бях относително сигурен, че е жена. Аш, Биби и жените край спецназовете и казаците се разсмяха, когато пичовете се развикаха възмутени.
— Андреа гълта — осведоми ни един от тях.
— И, по-важното, преди това дъвча. Запомни го, Васили — отбеляза женската, споходена от още възражения и високочестотен смях.
Аш вдигна наздравица с нея.
— А ти дъвчеш ли, Аш? — попитах ухилен.
Тя наведе поглед към чатала ми.
— Какво да дъвча? — попита невинно.
Бях си го изпросил. Опитах се да не се засегна, задето Бибс, с която го бяхме правили веднъж, се смееше най-силно.
— А и при него би се натресла само на някой имплант — поясни Мадж, опитвайки се да изглежда сериозен.
Още смях.
— Ти пък откъде знаеш — намусих се като някакъв задръстеняк.
— Не! — провикна се Владимир. — Не е вярно!
— Друго мнение ли имаме? — попита Мадж.
— Човешкото е на вкус като свинското, обаче само когато е сготвено. Опитвал съм.
— Ти си болен шибаняк, Владимир — отбеляза Аш.
Той кимаше пияндурски.
Не бях сигурен, че ми харесва накъде продължава това. Канибализмът преобладаваше в някои от най-лошите части от най-бедните западноевропейски градове. Всички бяхме чували за това като малки — за хора, твърде бедни и отчаяни да си намерят друго. И във войната се случваше. Владимир явно го считаше за нещо готино, но пък криминалната руска империя не бе изобщо толкова бедна, колкото по-голямата част от Западна Европа и Америка, макар и да не бе толкова богата, колкото екваториалните държави.