Генералът се обърна към Тъмна Нощ, който бе запазил мълчание по време на целия разговор. Сега старейшината просто кимна. Хората му стояха отзад със сериозни изражения и също не говореха, макар по лицата на не един от тях да се забелязваше особен зеленикав оттенък, по който можеше да се заключи, че все още не са успели да се възстановят от снощните празненства.
Накрая погледът му се премести към фигурата в черна роба, която вече бе възседнала коня си. Въпреки че очите на брат му бяха скрити в потайните сенки на качулката, Карамон долавяше, че Рейстлин развеселено не го е изпускал от взор още откакто се бе появил на входа на покоите си.
Генералът обърна гръб на джуджето и се приближи до магьосника. Никак не се изненада, когато най-сетне му направи впечатление, че и лейди Кризания също се е приготвила за път, увита в дебелата си бяла наметка. Когато се приближи съвсем, забеляза, че краищата на наметката ѝ са напоени с тъмна кръв. Лицето ѝ, скрито зад плътно увития около врата и брадичката шал, изглеждаше бледо, но напълно овладяно. Мимоходом се зачуди къде ли е била и какво ли е правила през изминалата дълга нощ. Мислите му неудържимо се върнаха обратно към Рейстлин.
— Това е твое дело, сигурен съм — каза тихо, след като стигна до него и постави ръка върху врата на коня му.
Брат му кимна безучастно. После се наведе. Войнът си помисли, че лицето му изглежда бяло като на смъртник и поне толкова студено, колкото полепналия по каменната настилка скреж.
— Каква е идеята? — настоя все така тихо Карамон. — За какво е всичко това? Много добре ти е известно, че не можем да продължим напред без провизиите!
— Играеш прекалено на сигурно, братко — каза Рейстлин. Той вдигна рамене и добави: — Каруците с провизиите ще ни настигнат, така или иначе. Колкото до оръжията, мъжете сложиха ръка върху онези, които открихме тук. Регър е прав. Трябва да ударим първи, преди Дънкан да е успял да се организира.
— Трябваше преди това да го обсъдиш с мен! — изръмжа през стиснати зъби генералът. — Аз издавам заповедите!
Рейстлин погледна встрани и едва доловимо се размърда на седлото. Карамон усети как брат му потрепери под черната си роба.
— Нямаше време — заяви архимагьосникът след няколко секунди мълчание. — През нощта имах видение, братко. Тя ми се яви — моята Царица... Такхизис... Налага се да се добера до Заман възможно най-бързо.
Карамон се втренчи в своя близнак с внезапно разбиране:
— Те не означават нищо за теб! — каза още по-тихо, като посочи застаналите в очакване зад гърба му хора и джуджета. — Интересува те единствено безценният ти Портал! — Изпълненият му с горчивина поглед се премести върху Кризания, която го наблюдаваше хладно, макар в потъмнелите ѝ сиви очи да се забелязваха следи от изпълнената с ужаси безсънна нощ, прекарана сред умиращите и ранените. — А ти? И ти ли си на негова страна?
— Изпитанието на кръвта, Карамон — произнесе тя. — Всичко това трябва да свърши веднъж и завинаги. Сега вече съм убедена, че злото трябва да бъде спряно, преди човечеството да е успяло да си причини още по-големи вреди.
— Трудно ми е да го повярвам! — възкликна иронично генералът, като погледна брат си.
Рейстлин вдигна слабите си ръце и съвсем бавно отметна качулката толкова, колкото да открие очите си. Карамон се сви, съзрял собственото си отражение като в огледало, преобразило лицето му до неузнаваемост — изпито, небръснато, с разрошена, развявана от ледения вятър коса. Сетне очите му бяха привлечени неудържимо от взора на магьосника, който безмилостно го хипнотизираше така, както змията омайва птицата преди да се нахвърли върху нея. И в съзнанието му отекнаха думите на Рейстлин:
Познаваш ме добре, братко. Понякога кръвта във вените говори по-силно от всичко друго. Да, прав си. Тази война ме интересува слабо. Поведох я по една-единствена причина и тя е Порталът. Тези глупци ще ми помогнат само колкото да го открия. Отвъд тази цел, те нямат никакво значение за мен. Какво ме интересува дали ще спечелим или ще загубим?
Досега ти позволявах да си играещ на генерал. Изглежда по някакъв начин това ти допада. Всъщност, трябва да призная, че си изненадващо добър в тази игра. Изпълнението ти послужи добре на плановете ми.
Но все още се нуждая от теб. Ще отведеш армията до Заман. Когато двамата с лейди Кризания сме в безопасност, ще те изпратя обратно у дома. Помни едно, братко — битката в Равнините на Дергот е била загубена! Не можеш да го промениш!
—Не ти вярвам! — каза глухо Карамон, загледан с подивели очи в Рейстлин. — Ти никога не би отишъл доброволно на смърт! Трябва да знаеш нещо! Трябва да има поне...