Елсин погледна тъжно към прозореца, очите му изглеждаха впити някъде другаде. Те не виждаха стъклото, стената, дъжда навън, а някакво друго място във времето.
— Саля искаше да строи нови неща, да създава. Когато за последен път си дойде у дома, говореше много за работата си, обръщаше голямо внимание на техническите подробности… как разработвала спорите… — Бащата погледна полупразната си чаша. — Така ми липсва. Така ми липсва и Нинка.
— Знаеш ли как се е случило? — меко попита Трайстин.
— Не съвсем точно. Някои от хората взели скутери, други леки съдове, с които се извършвали ремонтните работи на базата, и ударили челно възвращенските разузнавателни кораби. Тъкмо това спасило станцията… и героичният поход на някаква жена, отскоро повишена в чин майор. Тя също е мъртва. Всичките… повечето от тях… Не зная дали Саля е нападнала възвращенците със скутер. Не мисля, че някога ще разбера, но това няма значение. Ала Шинджи е знаел. Всъщност телата на някои от тях така и не били… намерени. Шинджи не са го намерили. Саля също.
Трайстин отново се върна до прозореца.
Поройният дъжд продължаваше да залива градината, облаците изглеждаха по-тъмни.
Елсин изпи последната глътка от чашата си, стана от стола и тръгна да вземе чайника.
— Тук е студено. От доста време насам не ми е било толкова студено.
Трайстин се обърна и забеляза несигурността, която се бе появила в походката на баща му, все по-оредяващата сребърнобяла коса.
— Всичко се е променило.
— Такива неща се случват… — Елсин отново сложи чайника на печката.
— Бунтове… Не мога да повярвам. Тук? Но какво става?
Елсин въздъхна.
— Става онова, което винаги е ставало. Хората търсят да хвърлят вината някому. Нашата коалиция произхожда от две основни групи хора, които винаги са отричали, че са част от съществуващите проблеми. Еколозите в ранните стадии от развитието на коалицията обвинявали индустриализацията за унищожаването на природната среда, макар че продължавали да се ползват от всички стоки и услуги, произведени от индустрията. Предшествениците на шинтоистите винаги са се отнасяли снизходително и са изолирали пришълците. Поставени под напрежение, хората често прибягват до своя произход в опит да разрешат проблемите си. А сега натискът, под който е поставена коалицията, е доста голям.
Трайстин навлажни устните си. Той беше усетил този натиск.
— Цените непрекъснато се повишават. Ново оборудване трудно се намира — това се отнася в особено голяма степен за сложните електронни системи, електро-невронните устройства, микротронните процесори. Говори се за въвеждане на пълна военна повинност — хората от запаса ще попълват освободилите се места за офицери на срочна служба… — думите на по-възрастния мъж заглъхнаха. — Искаш ли още чай?
— Да, може. Още мъничко. — Трайстин се обърна с гръб към прозореца и проливния дъжд, след това взе чашата си от масата.
— Сега трябва да бъдеш особено внимателен — продължи Елсин. — Винаги носи униформата си… Камбрия може би няма да се окаже сигурно място за теб — особено когато си сред младежи. По-възрастните хора все още вярват в сдържаността, но това не се отнася за младите. Те просто виждат загубите, които понасяме, и не могат да разберат защо правителството не прави нищо по този въпрос.
Трайстин кимна.
— Униформата нищо не означава за тях. Вече разбрах това. — Той вдигна чашата си и я задържа, докато баща му я напълни с чай.
— Става все по-лошо. Всички политици търсят да обвинят някого и винаги посочват възвращенците. „Ако ги нямаше алчните възвращенци…“ — Елсин изсумтя. — Възвращенците са такива, каквито са били винаги — експанзионистична, опортюнистична култура с висока раждаемост. Но досега пред нас не е стоял въпросът за виновника. Просто не сме искали да платим нужната цена, като спрем нападенията им на по-ранен етап. За тях ние сме мишена, която с лекота могат да поразят, защото винаги сме се опитвали да ги възпрем, вместо да пренесем боя на тяхна територия. Арджентите биха започнали евентуална война, разрушавайки Уайстух, ала ние изпитваме ужас от пълното разрушение.
Трайстин отпи предпазливо глътка чай, като едва не изгори езика си.
— Нито един политик не иска да признае ужаса от разрушението, който изпитваме, нито нашето нежелание да пренесем войната на тяхна територия. Затова ненавиждаме повече от всичко възвращенците. Партията на демократичните Капиталисти зае почти всичките места в сената след изборите миналия месец. Фузели настоява всички предприятия да произвеждат единствено оръжия. Партията на зелените успя да го възпре, но те губят главоломно влиянието си. Съмнявам се дали новото правителство ще издържи още три месеца. — Елсин поклати глава и отново напълни чашата си с чай. — Политика. Тя не разрешава нито един от проблемите, нито намалява нападенията на възвращенците. — Той погледна към дъжда, който продължаваше да вали все по-силно. — Политиката не разрешава нито един проблем, да я вземат дяволите.