След като Рифори си отиде, доктор Кайнкара въведе Трайстин в кабинета си.
Извънземният носеше същата униформа (може би беше обикновено облекло?) като всички фаркани, които Трайстин беше срещал. Нима всички те бяха еднакви? И отново ли щеше да разговаря с Рули Джере или този път щеше да бъде Джуле? Колко фаркани участваха в този експеримент? Отново ли щяха да обсъждат проблемите, свързани с кражбата?
Трайстин пое бавно дъх, долавяйки познатата миризма — смесен аромат от непознато цвете, мускус и чистота.
— Майоре, това е Рули Джере. Според йерархията на фарканите той е старши лекар.
— Познавам доктор Джере — в известна степен изненадан, че гласът му звучи толкова спокойно, Трайстин кимна към Джере.
Фигурата, която не приличаше твърде на човешко същество, носеше същите бляскави сиви дрехи. Червените очи все още надничаха измежду стоманеносивата козина, единствената ноздра потрепваше над стърчащите кристални зъби всеки път, когато извънземният поемаше въздух.
— Приемете моите поздрави, майор Десол.
И този път, както преди, думите се изписаха в ума му, ала сега Трайстин долови, че вграденият му нервен чип не участва в процеса на приемане на информация. Той беше просто удобна приумица, използвана от фарканите.
— Съобщете ми, когато интервюто ви приключи — помоли лекарката, преди да напусне стаята.
— Ще ви уведомя. — Трайстин изчака, докато вратата се затвори и фарканът наложи блокировка на комуникационната система в помещението. Той седна на пластмасовия стол срещу Джере.
— Какво мислите за кражбата напоследък? — попита фарканът.
— Все още не я харесвам. А вие какви чувства изпитвате по отношение на лъжата? Или смятате, че създаването на погрешни представи у събеседника, като не използвате думи при общуването, не е вид лъжа?
Джере изсумтя и Трайстин не беше сигурен дали звукът, който извънземният беше издал, не означаваше смях.
— Достатъчно сте умен, за да изпаднете в неприятни ситуации, майоре.
— Тези думи, изречени от вас, звучат като заплаха, докторе. — Трайстин добави следващото изречение на субвокално ниво чрез вградения си нервен чип: — Наборът от вашите умствени възможности включва ли предизвикването на сърдечни кризи или мозъчни удари?
— Нямах предвид казаното от мен да прозвучи като заплаха — усмихна се невъзмутимо Джере. — Вие сте мислили по въпроса, който ви зададох, както се надявах, че ще сторите, ала не сте мислили достатъчно задълбочено.
— А защо вие не отговорите на моя въпрос?
— Смятам, че молбата ви е справедлива. Да, ние можем да разговаряме мислено, но не с всички представители от вашия вид. Вграденият нервен чип е симптоматичен за това дали даден индивид е способен да ни отвръща. Това означава, че е трудно да предаваме нещо повече от съвсем прости мисли на онези, които не притежават способността да организират в ума си мислите, преди да ги изкажат гласно. Така…
Трайстин кимна. В мислите/ думите на Джере имаше смисъл, но дали те бяха изцяло точни, бе друг въпрос.
— … че ние не сме в състояние да повлияем пряко на друго същество посредством телепатията…
„Пряко“ ли? Тази дума подразни Трайстин, макар че той не успя незабавно да се досети за някое непряко средство.
— А как бихте могли да повлияете косвено?
— Можем да повлияем не повече отколкото вие, когато изричате гласно думите при разговор. — Последва беззвучен смях. — А сега бихте ли ме удостоили с честта да разкриете чувствата, които изпитвате по отношение на кражбата?
— Кражбата не е нещо просто. Изглежда прост акт, но не е. Ако губя времето на хората с безкрайния си брътвеж, нима не крада от времето им? Откъде бих могъл да зная? Трябва да се досещам дали те искат да говоря, или не. Ако открадна храна, за да живея, това вече в действителност е кражба, но наистина ли този акт е толкова неморален, ако съм отнел храна от онези, които я имат в излишък?
— И все още не желаете да признаете, че сте крадец?
Трайстин сви рамене.
— Искате прост отговор на въпрос, който не е никак прост.
— Нима отказът да дадете отговор на определен въпрос не е форма на лъжа?
Трайстин изпита чувството, че събеседникът му се забавлява; помисли за миг и отговори: