— Не и ако човек не знае отговора. Може би трябва да ви отвърна, че не зная дали съм крадец.
— Или крадете, или не крадете.
— Когато вие ми дадете определение за кражбата, тогава ще помисля какъв отговор да дам на вашия въпрос.
— Това не е целта на интервюто. Според вашите собствени представи вие крадец ли сте?
Трайстин замълча за миг.
— Простият отговор в такъв случай е не.
— Би трябвало да помислите дали този отговор е правилният. — След кратка пауза Джере добави: — Съществува ли правилен отговор? Дали вашият правилен отговор е валиден и за друго същество?
— Вероятно не е, но никак не ми се ще да живея в общество, където хората са свободни да окрадат всичко, каквото им хрумне.
— Следователно определен вид кражба е допустим? Значи вие не вярвате, че кражбата във всичките ѝ форми е недопустима?
По челото на младия мъж избиха ситни капчици пот. Въпросът беше достатъчно прост, но освен че се стремеше да отговори, Трайстин изпитваше много други разнородни чувства. Те го измъчваха. Усещаше как полека вътре в него се натрупва гняв. Накъдето и да се обърнеше, все имаше нещо скрито, сякаш всички — с изключение на баща му — искаха да измъкнат нещо, прикривайки истината какво е то. Пък и всички го съдеха.
— Има ли приемливи форми на лъжа? — попита Джере и прекъсна мислите на Трайстин.
— Зависи какво разбирате под лъжа и под прилагателното „приемлив“.
— Странно. Вие, човешките същества, се гордеете с различни вярвания и стойности, за които твърдите, че са абсолютни. Но след това отказвате да приемете оценките за себе си, направени в съответствие със същите онези стойности, които вие сами сте създали.
— Значи това ви дава право да ни съдите? — отговори рязко Трайстин.
— Никога не съм твърдял подобно нещо. Помолих ви да оцените себе си, а вие отказахте.
— Ами ако бях направил такава оценка? Ако бях казал, че съм крадец… тогава какво?
Отново последва изсумтяване, което приличаше на смях.
— Тогава щях да ви попитам как е възможно да сте крадец, щом плащате за онова, което ползвате?
— Тогава защо си правихте целия този труд? Тъй или иначе нямаше да приемете отговора ми — какъвто и да беше той! — Трайстин усещаше, че гневът му става все по-силен. Раздразнение, разпалвано в еднаква степен и от студения прием в медицинския център, и от игричките на фаркана.
— Защото разбирането на онези въпроси, които нямат отговор или които не могат да бъдат разрешени, е началото на мъдростта.
— А защо изпитвате толкова голяма загриженост за нашата мъдрост? Каква е целта ви? Защо задавате на мен… а вероятно и на другите… въпроси, на които не може да се отговори?
— Живеем в една и съща галактика, а вашият разумен вид е твърде… агресивен.
— А нима вие не сте? Нима вие не сте разрушавали космически кораби на човешките същества? Не ме карайте да се смея.
— Не бих си го и помислил. — Джере замълча. — Ние унищожихме само онези кораби, които се опитаха да ни нападнат — да извършат кражба, ако предпочитате да се изразя по този начин.
— Вие не харесвате кражбата. Заявихте това съвсем ясно. Тогава защо си губите времето с нас, жалките нещастници на галактиката? Защо просто не ни изтребите? Защо не се отървете от местните неприятни гадини?
— Това би създало няколко затруднения. — Фарканът отново замълча. — Подобен опит не би бил умен.
— Не можете да го направите, това ли е истината? Значи предпочитате да разучите подробно как действаме, за да ни унищожите отвътре?
Последва глухият, подобен на сумтене смях на фаркана.
— Ако се наложи… ние ще… ви унищожим, ала това ще бъде безполезно. Победа на глупака, а цената би била прекалено висока за нас, както и за вас — вероятно ще ви се отдаде случай да видите някой ден.
Трайстин се отпусна на стола. Студената сигурност в думите на Джере охлади гнева му. Но как би могло унищожението на човечеството да унищожи и фарканите?
Джере не каза нищо повече.
— Добре. Ще започна да хапя. Разполагате с технология, способна да ни унищожи, но тя е толкова ужасна, че ще разруши част от галактиката и вие ще си заминете заедно с нея?
— Не. — Този път смехът на фаркана беше горчив. — Галактиката ще изглежда почти непроменена. Предпочитам да не отговарям на този въпрос. Този отговор вие трябва да откриете сам.