49.
— Как мина общият медицински преглед? — попита Елсин, когато Трайстин влезе в кухнята.
— Медицинският преглед мина добре, но интервюто с фаркана… — Трайстин сне баретата си и я пъхна под колана. — По дяволите…
— Искаш ли да поговорим за това? — Елсин замълча. — Нещо за пиене?
— Имаш ли някакъв сок?
— Тъкмо смесих сок от зеленчуци със сока от дива ябълка.
Трайстин потрепера.
— А има ли чай с лед?
— Тъкмо това пия сега.
— Сипи и на мен, ако обичаш.
Елсин наля втора чаша и я подаде на сина си.
— Пликчето с мента е в онази кутия.
Трайстин сложи вейка от ароматичното растение в чая си и се разположи на втория стол до кухненската маса. Плясък на криле долетя през отворения прозорец, той вдигна поглед и загледа как мъжката хелио-птица се задържа за миг над живия плет.
— Красиви са.
Елсин кимна и продължи да чака думите на сина си.
Трайстин гледа навън, докато птицата изчезна от погледа му, потъвайки след боровете.
— Отново беше онзи фаркан. Интервюирал ме е вече няколко пъти и ми се струва, че се интересува повече от моите етични норми, отколкото от всичко останало. Всеки път ме притискаше да призная, че съм крадец.
— Нима всички ние не сме крадци? — Елсин повдигна чашата си във въздуха.
— Предполагам, че е така. Каза, че самият той е крадец и обясни колко му било трудно да го приеме. Продължавах да отказвам, че съм крадец, като използвах завоалирани изрази. Подчертах, че тази дума ме дразни. Накрая го попитах какво ще стане, ако призная, че съм крадец. — Трайстин отпи глътка от студения чай и продължи: — И знаеш ли какво ми отвърна той? Заяви, че щял да постави под въпрос дали наистина съм такъв. После завърши с някакви съждения, че човешките същества вярват в абсолютни стойности, но отказват да ги прилагат спрямо себе си.
— Това със сигурност е съвсем вярно.
— Но защо има такова голямо значение за един фаркан?
— Може би никога не са се срещали с лицемерие, разпространено в такъв голям мащаб. — Елсин се засмя.
— Не мисля, че е така. — Трайстин отпи още една солидна глътка от чая. — Първо ме притискаше да изрека едно абсолютно твърдение, а след това започна упорито да ме възпира да не го правя.
— Ние обичаме да абсолютизираме нещата, ала това не означава, че те са абсолютни — отбеляза Елсин.
— И какво го е грижа за това един извънземен? Той каза — без да бъде прекадено словоохотлив, — че ако унищожат човечеството, ще унищожат и себе си. Подчерта, че аз трябва да открия защо е така. Освен това спомена, че висшите офицери на коалицията са прекалено корумпирани или прекадено влюбени в личната си власт, за да научат онова, което биха могли да разберат младшите офицери. И после, в самия край на интервюто, заяви, че бих могъл да науча достатъчно, ако съм нещастен. Не щастлив — а нещастен. Какво, по дяволите, го е грижа един извънземен?
— Ние живеем в една и съща галактика. Може би се тревожат за лошите последствия, които ние бихме могли да навлечем на нашата част от космическото пространство?
— Самият той каза така, но ми се струва, че те би трябвало да се тревожат повече за възвращенците. — За миг Трайстин стисна чашата в шепи. — И през цялото време повтаряше, че не изрича заплахи.
— Може би не го е правил — сви рамене Елсин. — Ако знаеш, че нещо ще се случи, и го кажеш… нима това е заплаха?
Трайстин потрепера и разтри с длан челото си.
— Но той не спомена нищо за възвращенците. Те представляват по-голяма заплаха от нас. Нима не ги е грижа за тях? В това няма никакъв смисъл. Не ги ли интересуват те?
— Може би се интересуват и от тях, но защо да го казват на теб?
— Вярно… — Трайстин отпи още няколко глътки от чая. — Но какво ще кажеш за думите му, че трябва да бъда нещастен? Звучи като някакво проклятие.
— Мъдростта е проклятие, Трайстин. Тя се спечелва с болка и страдания. Твоят извънземен изглежда твърде проницателен.
— Може би… но я слушай сега. Това не беше всичко. — Трайстин си наложи да се засмее. — В най-общи линии той ми каза, че неговите хора биха могли да ни унищожат — и намекна, че това не би представлявало никакъв технически проблем за тях, — при това вселената ни най-малко нямало да се промени. Но после ме помоли да запомня доста неща. Какво ще кажеш?