Трайстин кимна. Фразата „умението да предвиждаш развоя на събитията“ тласна мислите му към Ултийна Фрейър. Той си спомни как тя го бе чакала, докато бойният ѝ кораб очакваше нея самата. Трябваше да се досети за чувствата ѝ, преди най-накрая тя сама да му каже за тях.
— Трайстин? Трайстин?
— О, съжалявам. Мислех си за умението да предвиждаш… за една жена.
— Сигурно е забележителна.
Трайстин се засмя малко неловко.
— Да, забележителна е. Но е там, на бойната линия, а не тук. И си мислех за това как успя да избегне много неприятности, предусещайки развоя на събитията в бъдеще. Сега е командир на кръстосвача „Мишима“. — Той допи чая си и остави чашата на масичката до компютъра, след това пристъпи към екрана. — Би ли ми обяснил това?
Елсин се изкашля.
— Ще ми бъде доста трудно да го направя. Давам ти само предположение, но схемата ми се вижда твърде стандартна — толкова стандартна, че изглежда почти извадена от древността. Добре, хипотезата ми се основава на предположението, че…
Трайстин слушаше и се опитваше да свърже всички обяснения, като запечатваше потенциалния ключ за разшифроване както в мислите си, така и в паметта на своя вграден нервен чип. А Елсин очертаваше логическата обосновка на предположението си.
Когато приключиха, Трайстин изтри челото си. Въобще не беше усетил, че се поти.
— Имам нужда от още чай.
— Не мога да ти кажа нищо повече. Въвел съм информацията в твоята директория, в случай че отново пожелаеш да я прегледаш преди да тръгнеш.
— Добре. — Трайстин пак усети, че го боли глава и въпреки възраженията на фаркана, се почувства като незначителна пионка върху шахматна дъска, поставена в огромна стая. Колко време продължаваше това? И защо тъкмо него бяха избрали? Или може би фарканите играеха същата игра с цяла група от участниците в изследването? Но защо военното командване им позволяваше да го правят? Нима положението с възвращенците беше наистина толкова лошо? Той отново потрепера.
— Трайстин? — изрече с въпросителна интонация баща му.
— Просто мислех… опитвах се да осмисля нещата.
— Остави ги да отлежат в ума ти. Имаш още няколко дни на разположение, нали?
— Да, няколко.
Баща му се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Казвал ли си на някого за този… ключ?
— Не. Не съм имал възможност. Искаш да кажеш, че не би било добра идея, ако го сторя?
— Не зная… Но онова, което фарканите са споменали за висшите офицери…
Трайстин кимна. Това пораждаше още един проблем. Нима дългът му повеляваше да докладва за уравненията? И какво щеше да докладва? Нима нямаше да изглежда като пълен глупак? Или може би щеше да изложи на опасност технологията, която получаваше коалицията?
Трайстин поклати глава. Най-сетне двамата се върнаха в кухнята, там синът си наля още чай и добави ароматична вейка от мента в чашата. Отпи солидна глътка от уханното питие, ала въпросите продължаваха да го измъчват.
— Имаш ли някаква представа защо фарканите ми предоставиха този… ключ ли да го нарека или как?
Елсин сви рамене, после прокара пръсти през сребристо-бялата си коса.
— Може би майка ти щеше да е в състояние да ти каже повече, но… аз зная единствено, че фарканите не лъжат. Съмнявам се, че са по-етични от нас — онзи, който те е интервюирал, е признал, че е крадец. Но те никога не лъжат. Следователно информацията е ключ към нещо. Просто не зная какво е то.
— Нито пък аз. — Трайстин отново вдигна чашата с чай и я изпи почти до половината. — Защо… и как биха могли те да намерят достъп до система, създадена от човешки същества?
— Та той сам е казал, че е крадец — засмя се Елсин.
Трайстин преглътна. Очевидно интервютата са целели нещо повече от съставяне на психологически преценки. Но какво повече? И защо?
— Каква е целта им… искам да кажа… какво целят фарканите? И защо са избрали тъкмо мен?
— Не зная какво правят фарканите. Преди няколко години се носеше слух, че разработват своя собствена версия на Геномния проект. Но слухът замря.
Трайстин овлажни устните си. Първоначалният Проект за човешкия геном е бил един от факторите, довели до Измирането. Тогава неомахметианците, възвращенците, хората на коалицията Еко-Тек и арджентите се обединили и започнали съвместни нападения срещу Нютон и старата Земя. Макар и векове наред да се носели упорити слухове, че някои безсмъртни са оцелели, Трайстин се съмняваше в това. С течение на времето злополуките биха ги довършили, пък и всяка рутинна генна проверка би показала настъпилите генетични модификации.