Влезе във внушителната постройка и веднага почувства мощността и излъчването на апаратите от охранителната система. Спря за миг, питайки се дали трябва да докладва в Щаба за информацията, която му бяха предоставили фарканите, после поклати глава. Охранителната система на военното командване беше недостъпна за вградения му нервен чип. Каквито и да бяха правилата за предаване на данните между отделните ѝ механизми, те влизаха в сила вътре в центъра за контрол или в компютърния терминал, чрез който се осъществяваше контролът. В подобно положение на нещата наистина имаше смисъл.
По-голяма част от охранителните инсталации в Щаба на командването бяха от тъй наречения „затворен тип“ — тоест не осигуряваха достъп на вградените нервни чипове. Съществуваше модифицирана версия на системите за охрана от „отворен тип“; тя се използваше на бойните кораби и станциите по граничната полоса. Действието на вградените нервни чипове бе ограничено в пространството около кораба и вътре в бойния летателен съд. Тъй като по време на битките в космоса корабите не се доближаваха един до друг, модифицираната система от „отворен тип“ действаше съвършено сигурно, особено като се вземеше предвид, че възвращенците не използваха технологията с вградените нервни чипове. Теоретично погледнато, вграденият нервен чип на Трайстин можеше да получи достъп и да ползва информацията на всяка охранителна система от „отворен тип“ — единственото необходимо условие за това беше да познава комплекта от правила за предаване на данни между отделните механизми. При тази мисъл той поклати глава. Естествено, повечето охранителни системи от „отворен тип“ пазеха ревностно комплекта с тези правила.
Трайстин прекоси подобното на преддверие пространство, чиито прозорци бяха обърнати към градините, спря пред един от информационните компютърни терминал и остави куфарите си на пода.
— Майор Трайстин Десол — той подаде на жената-техник, застанала до терминала, личната си карта и копие от военната си заповед. — Явявам се за получаване на следващата си задача.
— Да, сър. Нека направя проверка — тъмнокосата жена-техник внимателно огледа Трайстин, проучи униформата му, военните отличия и се обърна към техника от следващия компютърен терминал. — Вероятно трябва да се обърне към екипа на маршал Фертуна.
— От разузнаването? Да, предполагам, че е така. — Другият техник впери внимателен поглед в Трайстин, докато пръстите на тъмнокосата му колежка танцуваха с изумителна скорост върху клавиатурата на компютърния терминал.
— Да, сър. Трябва да се явите при маршал Фертуна. Отдел разузнаване, секция I. Кабинетът му се намира на третия етаж в северната сграда. Тръгнете по пътеката през средата на градината. Така ще ви бъде по-лесно, отколкото ако се върнете покрай фасадите на зданията. Ако носите някакво оръжие или енергийни вградени чипове, обадете се за проверка на техника при компютърния терминал пред кабинета на маршала. Ако не носите, просто влезте. Разбрахте ли? — жената-техник завърши изречението с любезна професионална усмивка, след което му върна личната карта и заповедта. — Очакват пристигането ви.
— Благодаря. — Трайстин отвърна на жеста ѝ с усмивка, задържайки я върху лицето си, дори и след като долови думите: „… нещастна стръв за възвращенците“.
Макар че вече бе стигнал пред серията кабинети на отдел „Разузнаване“ — там стените бяха значително по-дебели и механизмите на охранителната система притежаваха разширен капацитет, — Трайстин не откри никакъв упътващ знак къде се намира маршал Фертуна. Най-сетне видя малка табела с надпис: „Секция I“ и старши техник с отегчен вид, седнал зад компютърния терминал в коридора.
— Имате ли нещо специално за обявяване, сър? — Техникът хвърли поглед към куфарите на Трайстин.
— Нищо, освен стандартен пилотски вграден нервен чип, боен скафандър и лични предпазни средства.
— Преминете през апарата, сър. Той ще извърши необходимата проверка.
Скенерите забръмчаха неприятно във вградения нервен чип на Трайстин, когато той влезе в кабинета.
Друг техник, седнал зад компютърния терминал в ъгъла, вдигна ръка към него.
— Майор Десол?
— Да? — Трайстин се приближи към него.
— Имате късмет. Командир Делап ви очаква. — Черните очи на техника огледаха Трайстин бързо и внимателно. — Можете да оставите багажа си при мен, сър. Ей тук.
Трайстин сви рамене и остави куфарите си на поставката, очевидно предназначена за тази цел, като преди това извади подобния на кутия еластичен плик, в който съхраняваше заповедта и останалите си документи. Въобще не се съмняваше, че багажът му отново ще мине на проверка през скенерите; това беше възможно най-повърхностният преглед на куфарите му.