Макар че не беше сигурен дали вярва напълно в думите на командир Делап, Трайстин бе запознат със статистическите данни и положението на трите звездни системи. Двайсет до петдесет процента шанс да бъде убит по време на двата мандата, изпълнени с битки в открития космос, не можеше да бъде наречен „сигурност“. От друга страна разузнавателните мисии на възвращенска територия също не изглеждаха никак безобидни. А що се отнасяше до възможността да откаже предложението… майор Десол поклати глава. Може да беше глупаво, особено след смъртта на Саля, но чувстваше, че трябва да направи нещо. Не обичаше да се отказва — сигурно типовете от разузнаването вече бяха научили и за тази черта на характера му. Защо всички го принуждаваха да действа? Или положението наистина бе толкова отчаяно, че принуждаваха всеки един да дава от себе си колкото се може повече?
— В характеристиката ви пише, че не сте от типа хора, за които парите са от значение. И все пак работата в разузнаването ви донася двойно по-високо възнаграждение от това на пилотите — поради увеличения риск за живота. Повишението ще бъде валидно до края на военната ви служба. Освен това пенсията ви ще се изчислява въз основа на заплащането, което сте получавали като агент в разузнавателните служби.
— Виждам, че работата, която ми предлагате, не е от безопасните — сухо каза Трайстин.
— Ние просто проявяваме по-голяма честност, отколкото хората от пилотския бранш — възрази командир Делап с лека усмивка. — Имате ли някакви въпроси от общ характер?
— Защо ми е необходимо и одобрението на фарканите?
— Лично на вас то не е необходимо. Необходимо е на военното командване. Сега не мога да ви кажа защо, но ви гарантирам със стопроцентова сигурност, че ако решите да приемете свързаната с разузнаването задача, ще получите отговор на този въпрос, преди да започнете изпълнението ѝ.
— Намекнахте, че това ще бъде еднократна задача. Какво пречи тя да се превърне в многократно навлизане в територията на възвращенците или дори да остана там до края на дните си?
— Пречка за това са системите за сигурност на възвращенците. Можем да ви прехвърлим там веднъж, гарантирайки ви връщане у дома. Прекалено много на брой преминавания в различните системи намаляват шансовете за успех. Възвращенците не пътуват толкова често между отделните системи. Ако се замислите по този въпрос, ще откриете, че ние също не го правим. Създаването на идентичност на агента, позволяваща подобни многократни преминавания, изисква обстоен преглед, който почти никой не би могъл да премине.
Трайстин се намръщи.
— И каква е перспективата за оцеляване?
— Почти същата както след двата мандата на битки в открития космос, които ви предстоят, ако не приемете предложението ни.
С една дума… немного добра, ала сега нищо не изглеждаше много добро.
— Защо избрахте тъкмо мен и тъкмо сега?
— Защото вие бяхте на разположение. Управлението по човешките ресурси сменя офицерите, оцелели след шест мисии срещу троиди на един и същи кораб или колкото е възможно по-скоро след шестата мисия. Това ни създава известни проблеми, но процентът на оцелелите спада рязко след шестата успешна мисия.
— А какво ще се случи с мен, ако отговоря с „не“ на предложението ви?
— Ще прекарате един месец в школа за командири на бойни кораби, преди всичко за да си отдъхнете от бойните мисии. Всъщност там няма какво толкова да научите, освен някои детайли за тактиката на възвращенците, която те възприемат в последно време. После ще ползвате още няколко седмици домашен отпуск, след това ставате командир на фрегата в Хеликония или Сафрия.
Трайстин се намръщи. Каква ли разлика имаше между това да убива възвращенци и да унищожава корабите им троиди? И какво ли по-различно имаше в това да събира информация в системите на възвращенците? Понякога всичко му изглеждаше безполезно. Той се изкашля, за да прочисти гърлото си. Командир Делап чакаше. Най-сетне Трайстин попита:
— Онова, което ще правя в системите на възвращенците, наистина ли ще бъде по-различно?
— Не зная. Всичко, което мога честно да кажа, е, че силата на оръжието няма да бъде решаваща при изпълнението на бъдещата ви задача.