Трайстин кимна бавно и разпери ръце.
— Убедихте ме. И сега какво?
— Не е нужно да лъжете, майоре — отговори Кейтилий Делап. — Съмнявам се, че съм ви убедила дори в най-минимална степен. Просто не виждате друг реално съществуващ избор.
Трайстин трябваше да се усмихне насила, ала никак не му бе трудно да го стори.
— Хванахте ме на тясно.
— Всички трябва да се съобразяваме със създалото се положение. Както и да е… Вие ще се върнете в школата в Нова Хармония. Всъщност това е хълмиста територия, обкръжена от земите на Военния резерват на Южния континент.
Трайстин се навъси. Не си спомняше за подобен резерват, разположен сред Южния континент на Пердия.
— Такъв резерват съществува, майоре. Не, не чета мислите ви. Всички ваши колеги изглеждат по същия начин, когато чуят за него. Много по-лесно е да скриеш нещо на гъсто населена планета, отколкото сред пустошта. — Тя замълча за миг. — Готов ли сте за заминаване?
— Да, особено след като нямам никакъв друг избор.
— Добре. — Тя натисна няколко клавиша върху клавиатурата на компютърния терминал и се изправи. — След като напуснете тази сграда, няма да виждате никого, освен хора от военния персонал, фаркани и възвращенци. Така ще бъде, докато изпълните поставената ви задача.
„Или докато не умра“, добави мислено Трайстин. Беше прекрасно да няма никакъв друг избор пред себе си. Наистина беше прекрасно…
— Тиедрол ще ви съпроводи до совалката, с която напускате атмосферата на планетата. Успех, майоре! — Тя се усмихна. В същия миг техникът отвори вратата. Багажът на Трайстин беше подреден върху малка електрическа количка.
— Благодаря ви. — Преди да излезе, Трайстин се поклони на командир Делап, питайки се защо се бе заел с тази задача. Да, наистина бе мислил за Саля, за дълга си, но защо, по дяволите, бе приел?
Изсумтя. Та нима имаше друг избор? Още един мандат на патрулните кораби кръстосвачи и да се чуди как да измисли поредната невъзможна маневра, за да оцелее; нощи, разкъсвани от кошмари и скуката между две поредни катастрофални мисии? Или лудост — да приключи остатъка от краткия си живот в килия с подплатени стени? Или да поеме неохотно мисията на агент от разузнаването?
Последва количката по коридора, който отвеждаше към асансьорната шахта, и се опита да потисне смеха си. Винаги бе искал да прави нещо повече от това да седи в станцията на граничната полоса и да чака нападенията на възвращенците. Бе искал да постигне повече от безкрайното патрулиране с кръстосвач в пояса около външните орбитални станции в дебнене на постоянно прииждащите редици на възвращенските разузнавателни кораби. Сега го притискаха да прави нещо повече, а на него това не му харесваше.
— Сър? — изрече въпросително Тиедрол в отговор на смеха му, който приличаше повече на сумтене.
— Нищо. Просто си мислех… накрая човек получава онова, което желае — след тези думи Трайстин поклати глава.
51.
Трайстин спря за миг пред двойните врати на сградата, която приличаше на училище, и обхвана с поглед малкия град, прострял се под полегатия хълм. Отбеляза изключително широките улици и ниските, продълговати къщи, всяка от които разполагаше с вътрешен двор. В центъра на града имаше широка постройка с един-единствен блестящ шпил.
Мъжът, който се бе представил като брат Кейлид, когато Трайстин излезе от совалката, го чакаше. Той беше облечен в бяло сако с квадратна яка, бели панталони и широко отворена около врата бяла риза с голяма яка. Изглежда, че брат Кейлид не усещаше жегата, въпреки яркото зимно слънце в почти тропическия климат на областта.
— Готов ли си, братко?
Трайстин положи усилия да не потръпне при този религиозен поздрав.
— Да, братко Кейлид.
— Добре.
Влязоха в училището. Трайстин последва русокосия, загорял Кейлид по коридора, преминаващ край няколко класни стаи. В една от тях, чиято врата беше отворена, седяха около десетина мъже и жени, облечени в бели дрехи. Никой от тях не вдигна глава към двамата.
Кейлид въведе Трайстин в малък кабинет без прозорци и затвори вратата.
— Седни.
Трайстин се подчини.
— Първо — техническите подробности. Личният ти багаж е прибран. Ще можеш да го вземеш след завръщането си. Не можеш да ползваш нищо, което е свързано по някакъв начин с коалицията. Когато излезеш от кабинета, ще отидем до шивашкото ателие от задната страна на училището. Дрехите ти са готови, ще получиш инструкции как да ги носиш, включително и кога да обличаш официалните облекла. Всичко, което носиш сега, ще бъде прибрано и ще го получиш при завръщането си. Разбра ли?