— Не става дума за доверие. Досега не сме успявали да ги установим за постоянно на Орум — призна висшият офицер.
— Та нима аз бих могъл да се установя там? Трудно е за вярване. Или просто не сте в състояние да ги превърнете в убийци? — в гласа на Трайстин пропълзяха гневни нотки. Той съжали, че ги е допуснал, и се опита да ги прикрие.
— Нима предпочитате отново да се върнете в системата Парвати и да станете командир на корвета? Можем да ви изпратим там веднага — още в тази минута. Това ли искате?
— Не. — Тези думи на офицера бяха равносилни на смъртна присъда, особено като се вземеше предвид начина, по който той ги изрече. — Но защо се налага да използвате съвсем нов, неопитен агент?
Офицерът сви рамене.
— Както без съмнение са ви инструктирали, голяма част от културата на възвращенците не е подчинена на словесно изражение — което означава, че те имат силно развито чувство кой е техен човек и кой не е. Най-добрият начин, по който мога да ви обясня това, е следният: върналите се у дома, така наречените мисионери, оцелели след изпълнение на бойната си мисия, имат определено излъчване, аура, създадена от факта, че дълго време са били изправени пред лицето на смъртта и са били сред открития космос. Единствените хора, които отговарят на това описание, са военните пилоти — при това не всички. Лично вие отговаряте. Имате ли някаква представа колко време е необходимо да се намери човек, чиито гени са съвместими с тези на възвращенците? При това този човек трябва да изглежда на външен вид като тях, да има излъчване, придобито след дълъг престой в космоса, да притежава интелигентност и способности да усвои нова култура в нейната цялост.
— Това наистина ми звучи по-смислено. Но щом като сме толкова малко на брой, как бихме могли да създадем впечатление, че сме в състояние да ударим навсякъде?
— Това ще бъде обяснено по-подробно в разчета на задачата ви. Основното тук е, че хората реагират според впечатленията, които са добили, а не на броя на инцидентите. Имате ли още нещо да попитате? — Гласът на офицера даваше ясно да се разбере, че Трайстин вече бе задал прекалено много въпроси.
— Не, сър. — Нямаше да получи достоверни отговори, затова нямаше смисъл да задава въпроси, на които бездруго никой нямаше да отговори. Сподави яростния си гняв — гняв, породен от собствената му наивност и от добре пресметнатото изнудване, чрез което го бяха принудили да приеме мисията. Изборът беше прост: приеми изпълнението на мисията и вероятно ще умреш. Отхвърли мисията и ще умреш със сигурност.
— А сега… последната инструкция. Стойте далеч от храмовете. Те са снабдени с предпазни системи, които възпламеняват всеки човек, който не е възвращенец и премине портата на храма. Това е една от причините, поради които не можем да установим агенти-мъже, постоянно пребиваващи на Орум.
— Очевидно лазери. — Трайстин отбеляза наум, че тази информация не бе дадена на курсистите по време на занятията им, които ги запознаваха с културата на възв-ращенците — поредната форма на лъжа и измама.
— Разбира се. Тук не става дума за оръжията, а за моделите на разпознаване. Запознат сте с целия ритуал при влизане в храма за първи път. Всеки, който не е възвращенец и се опита да влезе вътре, се превръща в пепел. Независимо от това в кой храм се е извършило кръщението ви, щом сте от друга звездна система, трябва да представите своята карта от храма. Онази, която вие ще получите, изглежда истинска, но няма да ви помогне, защото не е.
— И защо не можем да направим дубликат на картата? Използват затворен алгоритмичен ключ?
— Точно така. Опитваме се да го разшифроваме в продължение на петдесет години и не успяваме. — Висшият офицер се изправи. — Готов ли сте, братко Хайрис?
— Да бъде волята на Бога и на неговия Пророк. — Трайстин взе чантата си от пода.
Крива усмивка се плъзна по лицето на старшия офицер. В дъното на стаята се отвори друга врата и разкри полегато стълбище, което се спускаше надолу. Трайстин последва офицера по стъпалата, след това по добре осветен тунел, който ги изведе до отворен вход.
Очакваше ги един техник, застанал до апарат, който приличаше на огромна машина за активиране на вградени нервни чипове.
— Седнете на стола, братко.