Трайстин си наложи да запази спокойствие и се подчини. Изчака невъзмутимо, докато техникът сложи подобния на шлем апарат върху главата му.
— Добре… трябва мъничко да притиснем тук…
Вграденият нервен чип на Трайстин причини леко бучене в ушите му.
— Чувствителен сте… добре… още мъничко…
Ослепителна светлина блесна в черепа на Трайстин — тя беше толкова ярка, че очите му, макар и да бяха затворени и потънали в мрака на шлема, се овлажниха. Тялото му се разтрепери на стола.
Подробното описание на тайната мисия беше въведено успешно в съзнанието на Трайстин — търговската компания „Алтус Лимитид“, спецификациите на микроелектронните схеми, разписанието на полетите, управител на представителството… дори и втора, допълнителна самоличност, която трябваше да използва в екстремни случаи. Отделните късчета от мозайката попаднаха на местата си, поети от вградения нервен чип.
— Още един път… потърпете…
За втори път в черепа на Трайстин блесна светлина, толкова силна, че в сравнение с тази първата, изглеждаше мека и бледа. За миг цялото му тяло се сви конвулсивно. Като че някой бе забил две остриета на ножове в очите му.
След това в съзнанието на Трайстин се появиха спомените — мисията до Сахара, слабите мъже, скрили лицата си зад воали, които отваряха всяка врата пред него, но я затваряха, след като видеха кафявия му костюм; холографските изображения на храма в Уайстух — с осем шпила, всеки един от които имаше четири върха, а над тях се издигаше ангелът на Пророка, направен от чисто злато; студът в кораба-троид на Пророка, малкият разузнавателен кораб, който беше негов, триумфът, че е пленил Бокара…
— Информацията е приета по възможно най-добрия начин…
Трайстин потрепера, борейки се с нахлулите в съзнанието му образи, докато техникът бавно отделяше апарата от главата му. Известно време остана отпуснат безсилно на стола. После се надигна и започна да спуска краката си надолу — бавно, бавно, — докато ботушите му докоснаха каменния под.
— Не се борете срещу образите — посъветва го техникът, слаб мъж с гъсти, остри мустаци. — Те ще избледнеят, но винаги можете да ги използвате, когато ви потрябват.
— И ще ви потрябват — добави висшият офицер. — Хайде да тръгваме. Ще обмислите всичко по пътя.
— По пътя закъде?
— Към Браха, братко Хайрис, към прегръдката на Пророка.
Трайстин си наложи да върви изправен, макар че се чувстваше почти смазан под тежестта на псевдоспомените на брат Хайрис. Подземният коридор изглежда нямаше край, но те изминаха по-малко от сто метра и стигнаха до малко купе на подземната совалка.
— Заемете първото място.
Трайстин се подчини и зае първата седалка в купето. Вратите се затвориха, совалката потъна в тунела и според вградения нервен чип на Трайстин в продължение на почти десет минути се носи безшумно в мрака.
Ясно разбираше едно нещо, при това в най-общи линии — фарканите трябваше да дадат одобрението си за неговата задача, защото при обратния полет — в случай, че оцелееше за него — трябваше да зареди гориво на външната орбитална станция, изградена в близост до Фарка — планетата на фарканите. Беше получил изрично предупреждение да не прекосява орбитата на тяхната планета. Защо трябваше да зарежда с гориво на Фарка? Каква беше ролята на извънземните? Въпросите бушуваха в него и псевдоспомените потискаха осъзнаването на собственото му аз.
Защо… защо… защо…? Това беше въпросът, на който никой не му отговаряше.
Совалката спря на друга подземна гара, съвсем пуста, ако не се смятаха двамата техници, въоръжени с шокови палки. Трайстин, стиснал чантата си в ръка, пое по полегато стълбище и вървя известно време, докато се озова в надземната гара на совалката — от същото място бе влязъл в школата, преди началото на обучението за разузнавателен агент…
— Совалката, която ще ви заведе до орбиталната станция, ще бъде тук след по-малко от час. — Висшият офицер се отпусна в креслото и извади пред себе си портативен компютърен терминал.
Трайстин извика чрез нервния си чип описанието на мисията — макар че упорито се стремеше да открие къде ще бъде изходният пункт, подобна информация не фигурираше в него. Липсваха и каквито и да било сведения за координацията с фарканите. Всичко започваше след неговото пристигане в Браха.
— Накъде трябва да поема, след като пристигна на орбиталната станция? — попита най-сетне той.
— Към мястото, откъдето ще ви препратят за изпълнение на вашата мисия.