— А защо е необходимо да преминавам през Фарка на връщане?
— Дори и да ви проследят, всички следи приключват дотам. Фарканите не позволяват на възвращенците да се приближават до техните звездни системи. Една от малкото изгоди, които извличаме от сътрудничеството с тези сиви негодници. Това е всичко, майоре. — Очите на офицера загубиха израз — той използваше вградения си нервен чип, за да установи връзка с малкия компютърен терминал, който държеше.
Неполучил отговор на въпросите си, Трайстин пое дълбоко дъх. Всъщност нямаше никакъв друг избор, нали? И офицерът го знаеше, този садистичен главорез! Трайстин можеше да предприеме мисията и да се предаде на възвращенците — ала не се съмняваше, че те щяха да изкопчат всичко възможно от съзнанието му и след това да го убият. Можеше да поеме мисията и да се опита да оцелее — а това вероятно означаваше да успее да отърве кожата си, след като премине през възвращенците, фарканите и военното командване… ако въобще стигнеше чак дотам.
Дълбоко в себе си изпитваше нарастващо удовлетворение от факта, че не съобщи на командването за информацията относно ключовете от храма. Ключовете от храма ли? Преглътна с мъка. До каква степен извънземните манипулираха цялото командване? Или използваха него като инструмент, за да манипулират командването?
Саля бе имала право по отношение на изследванията, извършвани от фарканите, и неговата кариера като военен пилот. О, колко верни му изглеждаха нейните думи сега. Трайстин отново пое дълбоко дъх и започна да проучва псевдоспомените.
Какво друго би могъл да направи? Както бе казал доктор Джере, самият той трябваше да намери отговорите, а това никак не му харесваше.
55.
Трайстин се раздвижи върху твърдата пластмасова седалка. Тя наистина не беше удобна, но сивият пилотски костюм, който го очакваше в търговския кораб, изглежда нямаше да му създаде проблеми. Втори подобен костюм бе сгънат в чантата му. В света на търговските космически кораби човек трябваше да носи пилотски костюми само на кораба.
— Къде сме? Как ще извърша транслация, за да изляза оттук? — обърна се Трайстин към майора, който седеше до него в малката трапезария и наблюдаваше единствения екран. От него се виждаше как търговският кораб се приближава към малко по-светло петно в центъра на мрака, където той очевидно се стремеше да пристигне.
— Не е необходимо да знаете това. Координатите са подадени в транслационната система на кораба и ще се заличат, след като извършите първата транслация.
Трайстин кимна. Според описанието на задачата му трябваше да се завърне, преминавайки през Фарка, на външната контролно-орбитална станция в Чевел — или като втори вариант — в станцията на Сафрия. За което бе нужно да разполага с одобрение от страна на фарканите. Това обясняваше някои неща: щом фарканите бяха позволили на разузнавателното управление да прикрива свои кораби, връщащи се в звездните системи на коалицията, значи извънземните я покровителстваха в известна степен. Възможно беше и друго обяснение — фарканите изпитваха остра нужда от нещо. Но какво беше то? И защо? Трайстин все още не можеше да намери приемлив отговор.
Можеше да си обясни защо запазваха в тайна координатите на изходния пункт на мисията му. Така не би могъл да издаде нещо, което не знае. Всъщност не знаеше нищо повече от всеки друг офицер на коалицията, с изключение на това, че съществува система за обучение на шпиони, действаща на принципа „потапяне в обстановката“. Освен това му бе известно, че някои от шпионите бяха убийци.
Не знаеше точните координати на нито една от разузнавателните бази, нито чина на офицерите, които ги управляваха. Трайстин се засмя. Възвращенците можеха да го разкъсат на парчета и едва ли щяха да научат нещо повече от онова, което вече знаеха. Тактиката на коалицията беше много по-проста. Не бе нужно да използват улесняващи самоубийството устройства и органични експлозиви с подчинените си офицери.
Мисълта, че трябва да извърши убийство, все още го безпокоеше. И все пак… висшият офицер имаше право. Ръцете на Трайстин вече бяха изцапани с кръв. Убийството на някой адмирал, макар и да бе постъпка, присъща на страхливец, едва ли можеше да се сравнява с терористичен акт, при който умираха невинни хора.
Майорът, който подобно на всички останали офицери от разузнаването извън сградата на Щаба не носеше значка с името и военните си отличия, го погледна объркано, но нищо не каза.