След това херметизационната камера се затвори.
— „Пакуаврат“, кораб на хинджите, имате разрешение да продължите по начертания курс.
— Потвърждавам съобщението ви, контролен модул. — Трайстин за малко не използва фразата „Прието“, вместо „Потвърждавам съобщението ви“ — изречение, до което прибягваха пилотите на възвращенците. Той поклати глава и препрати енергията към двигателите.
Екранът за изобразяване на външната обстановка показваше съвсем инертна система — върху дисплея с фина настройка не се виждаше нито една следа. След броени минути щеше да бъде невъзможно да открие местоположението на астероидната база.
Поемайки дълбоко дъх, Трайстин бавно подаде енергия към двигателите, докато те заработиха със 75 процента от мощността си — максималното натоварване на двигателите, което можеше да си позволи пилот на търговски кораб, като се вземеше предвид огромното количество на изразходваното гориво, както и претоварването на системата за енергийно захранване.
Докато „Пакуаврат“ набираше ускорение, насочвайки се към свободната от прах зона, Трайстин продължи да наблюдава внимателно данните, подавани от датчиците… като се опитваше се да прогони от съзнанието си мъчителния въпрос: по какъв начин убийството на висш административен ръководител — адмирал — щеше да помогне на коалицията?
По какъв начин дори серия убийства биха могли да спрат безкрайния поток от кораби-троиди, танкове и военни мисионери, твърдо решени да смажат коалицията?
Но, отново се питаше печално Трайстин, щом непрекъснатите военни успехи на коалицията не бяха успели да спрат възвращенците, то може би наистина беше по-добре да опитат нещо друго. Каквото и да било друго, вместо да печелят почти всяка битка, а да загубят войната като цяло.
Той пак се навъси. Да предположим, че опитът за убийство в столицата на вражеските звездни системи успееше — имаше ли вероятност да оцелее, имаше ли сигурен път за връщане? Наистина ли командването щеше да се загрижи чак толкова за него?
Не, разбира се. Въздъхна. В последна сметка онова, което той в действителност изпитваше, не интересуваше никого, освен самия него. Пък и нямаше кой знае колко алтернативи на поведение. Ако отвлечеше кораба и се опиташе да го изведе извън пространството, контролирано от коалицията, щяха веднага да му лепнат клеймо, че е крадец или щяха да го идентифицират като шпионин на коалицията. А можеше да свържат името му и с двете споменати по-горе определения… Това по всяка вероятност означаваше или смърт, или да прекара остатъка от младия си живот зад някои много дебели решетки.
Освен това, каза си Трайстин, Юнкла беше изтъкната военна фигура сред възвращенците, войната кипеше навсякъде, Саля беше мъртва — а тя бе далеч по-малко милитаристично настроена от възвращенците. Значи се налагаше да свърши възложената му задача, освен това трябваше да оцелее — дори само за да ги ядоса. Но… при мисълта за убийството стомахът му отново се сви на кълбо.
56.
— Контролен модул на Браха, тук е корабът на хинджите „Пакуаврат“, търговски код алфа-гама-седем-пет-четири. Моля за разрешение да се приближа към станцията.
— Приехме съобщението ви, „Пакуаврат“. Изпратете номера на разрешителното на пилота.
— Контролен модул на Браха, номерът на разрешителното на пилота е: Т-С — което в разгънат вид означава Твърдо сърце, код пет-девет-четири-две, Квебек.
Последва значителна пауза, разнообразявана с пукане на статично електричество.
— „Пакуаврат“, получавате разрешение за кацане на стенд Бета три. Поддържайте тягата на стойност 0,02 или под нея.
— Потвърждавам разпорежданията ви, контролен модул на Браха. Поддържам тягата на стойност 0,02.
Орбиталните станции на търговски кораби не поощряваха бързото движение около стендовете за кацане — това стана очевидно, докато Трайстин приближи „Пакуаврат“ към секция Бета, която имаше старомоден стърчащ напред док за кацане.
— Контролен модул, започвам маневрата по кацане на док.
— „Пакуаврат“, имате разрешение за кацане. Докладвайте, когато кацнете на посочения стенд.
— Приех съобщението и действам според получените указания.
Разнесе се тих, глух звук, когато корабът кацна на дока. Трайстин магнетизира опорните дискове, още преди вибрациите да заглъхнат и започна процедурата по изключване на бордовите системи.