— Да, сър? — Сестрата зад щанда, която изглеждаше на не повече от осемнайсет стандартни години, му се усмихна дружелюбно. Свободно падащата руса коса показваше, че не е сгодена. Сините ѝ очи огледаха внимателно Трайстин.
Той се усмихна.
— Сестро, аз съм брат Хайрис. Изпратих съобщение от орбиталната станция, че желая да наема кола.
— … казах ти, че е върнал се от мисия ерген… при това е хубав… и за разлика от мнозина други е млад…
Трайстин не успя да се овладее и се изчерви, долавяйки шепота на сестрата пред компютърния терминал; тя въобще не положи особени усилия да прошепне по-дискретно мнението си.
— … я, та той е свенлив… това е хубаво… не е някой стар мърморко…
— А, да… братко — заговори сестрата зад гишето, очевидно почувствала се почти тъй неловко, както и Трайстин. — Каква кола предпочитате — стандартна или класа „лукс“?
— Каква е разликата? В цената и в удобствата, предполагам?
— По отношение на удобствата не особено. Класа „лукс“ има повече място на задната седалка, по-голям багажник, мощността на двигателя е малко по-голяма, освен това всички прозорци имат тъмни, матирани стъкла.
Другата сестра се изкикоти при споменаването на фразата „тъмни, матирани стъкла“. Трайстин не пожела да коментира, защото сестрата на гишето се изчерви.
— Класа „лукс“ струва с петдесет долара повече на ден — добави тя.
— Ще взема стандартна кола. — Най-накрая Трайстин се усмихна на другата сестра. — Макар че стъклата ѝ не са тъмни и матирани. — Подаде универсалната си кредитна карта, каквато се използваше във всички системи на възвращенците. — Бих желал също така и карта на местността, ако разполагате с такива карти тук. Искам да стигна до Уайстух, като премина през клисурата Деликор.
— Струва си да поемете по обиколния маршрут.
— Кажи му, че ще го заведеш до клисурата… — изсъска сестрата зад компютърния терминал.
Лицето на сестрата зад гишето пламна в още по-кървавочервен цвят. Макар че обучението по програмата „пълно потапяне в обстановката“ внушаваше, че ще има определен натиск за ранна женитба, Трайстин едва сега разбра какво означаваше мъжът да бъде подложен на този натиск. Той не само разбираше, но и чувстваше защо прибралите се у дома мисионери оставаха неженени за толкова кратко време.
— Има ли някое хубаво място, където бих могъл да спра пътьом за обяд? — попита той, борейки се с настъпващата неловка тишина.
— Ресторантът на Крендсоу — отговори брюнетката с прекрасна кожа на лицето, която седеше зад компютърния терминал. — Той се намира от източната страна на клисурата.
— Ще ви бъде необходим около час, докато стигнете дотам, ако не спирате в горската станция — добави русокосата и лицето ѝ бавно започна да добива нормалния си цвят. — Документите ви са готови, брат Хайрис — тя му подаде ключа от колата и папка с няколко листа хартия. — Ето ви ключа и договора за отдаване на колата под наем. Ако превозното средство ви е необходимо за период от време, по-голям от десетте дни, за които платихте, можете да се обадите тук или в клона в Уайстух, за да ни уведомите. Аз съм сестра Луис, Аркади Луис. Няма да има никакъв проблем, ако решите да ползвате колата по-дълго време. — Тя плъзна картата по щанда, ръката ѝ за миг едва докосна неговата. — Ето ви картата. — Момичето се наведе напред и посочи с показалка зелената линия по картата. — Това е панорамният маршрут…
Докато сестрата обясняваше, Трайстин прекадено дълбоко усети как хубаво ухаеше тя — почти като миниатюрните рози в градината у дома, — колко близо до него се намираше лицето ѝ, колко загрижено да му помогне изглеждаше то. И колко самотен и уязвим беше той.
— … а ето тук се намира ресторантът на Крендсоу. Пържолите са особено добри, но предлагат и всякакви други деликатеси. За да стигнете до колата, тръгнете по тунела, който завива надясно, и се спуснете по късото стълбище. Колата ви се намира в сектор А-5.
Трайстин се усмихна по-широко.
— Наистина много ви благодаря, сестра Луис. Мир вам.
Изведнъж му се прииска да я бе взел със себе си, но това нямаше да бъде честно спрямо нея. Макар и да бе възвращенка, тя бе човешко същество. За нещастие по-важното беше, че ако прекараше известно време с нея, незабавно би могъл да разруши легендата за себе си.
Трайстин взе чантата си и се отдалечи, като увеличи остротата на слуха си — отчасти заради любопитството си, отчасти за да задоволи собственото си его.